Областната администрация на област С. е подала касационна жалба срещу решението от 28.03.2016 г. по адм. дело №2695/2012 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която е осъдена да заплати на И. Т. Т. обезщетение от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, заедно с лихва за забава, считано от момента на издаването на прогласената за нищожна заповед № РД-21-28/13.03.1998 г. на областния управител на област С.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва и се присъдят направените разноски.

Ответникът И. Т. Т. е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е частично основателна, тъй като определеният размер на обезщетението е завишен и не съответства на критериите за справедливост.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. Т. Т. срещу Областната администрация на София област, с която са предявени иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи равностойността на 43% от собствеността на магазин за детски облекла и играчки, находящ се в [населено място], [улица], предоставен като обезщетение със заповед № РД-21-128/13.03.1998 г. на управителя на област С., както и иск за обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в постоянни притеснения, психически натиск във връзка с дългите и мъчителни процедури, понесени в резултат на незаконосъобразни административни актове - заповед № РД – 21 – 128/13.03.1998 г. и заповед № РД – 23...