Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ – Столична община, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 5536 от 05.08.2016 година, постановено по адм. дело № 5201/2015 година по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № РД-30-38/22.04.2015 година.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответниците – Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. с писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.. И излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. срещу заповед № РД-30-38/22.04.2015 година на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ – Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Едноетажна нежилищна сграда II–ри етап – подпокривно пространство“, ЗП – 146 кв. м., находящ се в[жк], [улица], кв. [номер], ПИ-[номер] от УПИ-[номер], извършено в отклонение от одобрения проект. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената в закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилното приложение на материалния закон, с оглед на което е отменил като незаконосъобразен обжалвания административен акт. В подкрепа на този правен извод, съдът е изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е неприложима за строежи извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, като нормата е приложима само за строежи, при наличие на такива отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ, каквито в настоящия случай не са констатирани. Решението е правилно.
От данните по делото и заключенията на назначените и изслушани съдебно-технически експертизи е установено, че в полза на ответниците по касация е издадено разрешение за строеж № 23/06.07.2007 година от главния архитект на район „Красна поляна“, с което е разрешено строителство на подпокривно пространство на едноетажна нежилщна сграда, съобразно одобрените инвестиционни проекти по части архитектурна, конструктивна и ПЗБ. Видно от съставения констативен акт № 1/19.02.2015 година, въз основа на който е издадена заповедта, комисията е констатирала наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - без одобрени проекти и без издадена заповед за допълване на разрешение за строеж № 23/06.07.2007 година. В констативния акт е посочено още, че обектът е извършен при допуснати съществени отклонения от одобрените архитектурни и конструктивни проекти, което характеризира строежа като незаконен по смисъла на чл. 148, ал. 1 и чл. 154, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ. Видно от оспорената заповед, същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, визиращи компетентност на кмета на общината, респективно на упълномощено от него длъжностно лице, да издаде заповед за премахване на строеж от четвърта до шеста категория, който е незаконен като извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. При тези данни, съдът правилно е констатирал съществено противоречие между фактическите обстоятелства, на които се основава акта и правната квалификация на строежа като незаконен, по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършено от органа, обуславящо незаконосъобразност на акта, поради неправилно приложение на материалния закон. Данните по делото за отклонение на строежа от одобрените проекти към разрешение за строеж № 23/06.07.2007 година на основание чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, обосновават други правни изводи, от тези които е направил административния орган, а именно, че извършеното не е незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ или по чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тъй като в обхвата на последната хипотеза попадат строежите, извършени при съществено отклонение от одобрените проекти по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ, но не и по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, какъвто е настоящия случай. Такъв строеж подлежи на спиране и забрана на достъпа до него на основание чл. 224а, ал.1 вр. чл. 224, ал.1,т.2 ЗУТ. В конкретния случай административният орган е квалифицирал извършения строеж като незаконен по смисъла на чл. 225, ал 2, т. 2 от ЗУТ – без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, при положение, че за част от него има одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, както се посочи по-горе. Нещо повече, в самата заповед, непосредствено след определянето на строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 е посочено, че строежът е извършен при съществени отклонения от одобрените архитектурни и конструктивни проекти (съгласно разрешение за строеж № 23/06.07.2007 година), съответно такива са били налице и са представени преди издаването на заповедта.
Поради това, като е отменил заповедта като издадена при неправилна правна квалификация на фактическите обстоятелства и в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, съдът е приложил правилно материалния закон.
С оглед изложеното и предвид липса на посочени конкретни касационни основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да се остави в сила.
При този изход на спора, с оглед своевременно направеното искана от страна на ответниците по касация за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване, Столична община ще следва да бъде осъдена да заплати на Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. сума в размер на 600.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5536 от 05.08.2016 година, постановено по адм. дело № 5201/2015 година по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. всички с адрес: [населено място],[жк], [улица][адрес] сума в размер на 600.00 (шестстотин) лева общо, представляващи разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.