Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора С. П. докладваното от председателяЖ. П. по адм. дело № 3719/2021

„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД със седалище и адрес на управление Варна е подало касационна жалба срещу решение № 6659/23.11.2020 г. по адм. дело № 7684/2020 г. по описа на Административния съд - град София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение №Ж-472/10.07.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискана отмяната на решението с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт.

Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата К. Е. е поискала отхвърлянето на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Административният съд е установил, че производството пред Комисията за административно и водно регулиране е образувано по подадената от К. Е. срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД жалба от 10.10.2019 г., поправена с жалба от 1.11.2019 г. В тази жалба Едрева възразява относно изискването на оператора да заплати изграждането на пожарен хидрант при присъединяването на имота й към водоснабдителната мрежа.

На 14.04.2020 г. К. Е. подала до Комисията за енергийно и водно регулиране втора жалба, която била присъединена към производството по първата жалба. В жалбата от 14.04.2020 г. К. Е. оспорила размера на разходите за строително-монтажни работи за изграждане на сградно водопроводно отклонение. Към жалбата си приложила документ от 23.08.2019 г., съдържащ изходни данни за изготвяне на инвестиционен проект за сградни ВиК; разрешение за строеж от 27.02.2020г.; предварителен договор за присъединяване към водопроводната система от 22.10.2019г.; становище от главния инженер на ВиК - Варна изх. № 444/26.02.2020г.; скица № 15-849637-18.09.2019 г. на поземлен имот с идентификатор 10135.2551-32; чертежи от инвестиционния проект: ситуация и трасировъчен план, заверени от О. В. Район „Приморски“; ориентировъчна количествено-стойностна сметка (оферта) за изпълнение на строително-монтажни работи за изграждане на сградно водопроводно отклонение. Количествено-стойностната сметка за изграждане на сградно водопроводно отклонение, на стойност 2047,32 лева, е изготвена и съгласувана с представители на оператора и е подписана от Едрева на 07.04.2020г. В офертата са включени следните строителни работи: за направа на изкоп, трасиране, изпитване на водопровода, обратен насип и др., както и доставка и монтаж на: водовземната скоба, тротоарния спирателен кран, ПЕВП тръби и фитинги, водомер и арматури за водомерния възел. В забележка към количествено-стойностната сметка е посочено, че видовете и количествата строително-монтажни работи са ориентировъчни и подлежат на промяна. Съгласно точка 3 от предварителния договор, дейностите по присъединяването на имота към ВиК мрежите, експлоатирани от ВиК оператора, се изпълняват от дружеството и се заплащат от потребителя. В точка 6 от предварителния договор е предвидено, че в седемдневен срок преди започване на изпълнението на предвидените строително-монтажни работи, клиентът сключва с оператора договор за изпълнение на строително-монтажни работи съгласно инвестиционния проект.

С решение № Ж-472/10.07.2020г. Комисията за енергийно и водно регулиране се произнесла със задължителни указания към Водоснабдяване и канализация-ВарнаООД: да извърши за своя сметка присъединяването към водоснабдителната система на имот, находящ се на адрес: град Варна, [квартал], [вилна зона], [улица], като в случай че до получаване на решението имотът е присъединен към водоснабдителната система и строително-монтажните работи са извършени за сметка на К. Е., ВиК операторът да й възстанови заплатената сума за изграждане на водопроводното отклонение и да представи в комисията в 30-дневен срок доказателства за изпълнението на решението.

Административният съд приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Съдът посочил, че поставените към потребителя на услугата за присъединяване към водоснабдителната и канализационната мрежа с водопроводно отклонение допълнителни изисквания за заплащането на разноски са в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Административният съд се позовал на чл.64 от Закона за устройство на територията и чл.17, ал.2 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно чл. 64, ал. 3 ЗУТ проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. При липсата специален закон, предвиждащ, че сградни отклонения към имоти на потребителите се изграждат от и за сметка на потребителя, те следвало да бъдат изградени от ВиК дружеството, което реално ги стопанисва. Съгласно чл.17, ал.2 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги разходите на изграждане на сградни отклонения по чл. 2, ал. 1, т. 4 и 5 са за сметка на оператора и не се включват в цените по ал. 1. В този смисъл били и предвижданията на чл.7, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, който гласи, че водопроводните отклонения с водомерните възли, както и канализационните отклонения се изграждат и поддържат от операторите. С тези мотиви административният съд отхвърлил подадената от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД жалба срещу решение № Ж-472/10.07.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

В подадената срещу съдебното решение касационна жалба от Водоснабдяване и канализация - Варна ООД се правят оплаквания, че административният съд не изложил мотиви по възраженията на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД за допуснати от Комисията за енергийно и водно регулиране съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в чл.142 и чл.143 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Разпореждайки връщане на платените от К. Е. суми, комисията се произнесла извън установената от закона компетентност, без да отчете, че спорещите страни са постигнали съгласие за извършването на строително-монтажни работи срещу заплащане, сключвайки договор помежду си. Спорът, свързан с плащанията по договора, какъвто Едрева не била повдигала пред „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, следвало да се разреши по гражданскоправен ред. В действителност, с подписването на договор, страните постигнали съгласие за изграждане на участъка от отклонението и за изграждането на пожарен хидрант от оператора срещу заплащане от потребителя на услугата, а комисията, без да има нужната компетентност, се е намесила в установените между тях облигационни отношения.

Касационната инстанция намира за основателни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснато от административния съд неточно прилагане на материалния закон при роверката на законосъобразността на административния акт. Издаденият от Комисията за енергийно и водно регулиране административен акт е опорочен от съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Редът за разглеждане на жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката, и на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката; на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност по Закона за енергетиката, както и на ВиК оператори срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за егулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, се урежда от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно чл.142, ал.3 4 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. жалбата се подава до комисията чрез съответното енергийно предприятие или ВиК оператор, които са длъжни да извършат проверка по нея и да я изпратят в комисията заедно със становището си, както и с цялата преписка по нея, в 7-дневен срок от получаването й. В случаите, когато жалбата не е подадена чрез съответното енергийно предприятие или ВиК оператор, комисията изпраща подадената жалба на енергийното предприятие или В и К оператора, като изисква извършването на проверка и изпращане в комисията на жалбата, заедно със становището на дружеството, както и цялата преписка по жалбата, в 7-дневен срок от получаването й.

Жалбата на К. Е. от 14.04.2020 г., в която тя възразява срещу стойността на договорените с „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД строително-монтажни работи, е подадена до Комисията за енергийно и водно регулиране. В нарушение на чл.143, ал.6 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. комисията се е произнесла по тази жалба без да я изпрати на оператора и да му даде възможност да представи становище, както и съответните доказателства. Комисията не е съдействала на страните и за доброволно уреждане на спора, както я задължава чл.146 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г.

Нарушенията, допуснати от Комисията за енергийно и водно регулиране, са съществени, тъй като са препятствали правото на защита на другата страна по спора и са довели до произнасянето на органа при неизяснена фактическа обстановка.

В противоречие с установената от закона нейна компетентност Комисията за енергийно и водно регулиране се произнесла за възстановяване на платените от К. Е. суми за строително-монтажни работи, извършени от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД за присъединяването на имота й към водоснабдителната мрежа. Комисията не е съобразила, че след подаването на жалбата от 14.04.2020 г. „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД и К. Е. са сключили договор от 12.05.2020 г. за изпълнение на строително-мотажни работи. Със сключването на договора между тях са възникнали облигационни отношения. Връщането на суми, платени от едната на другата страна по този договор, може да постанови само от гражданския съд, при повдигнат пред него спор. Комисията за енергийно и водно регулиране е административен орган, който няма правораздавателна компетентност. Комисията не може да се произнася относно субективни права, каквото в случая е правото на едната страна по договора да получи обратна престация от другата страна. Произнасяйки се по спор между потребител и оператор на ВиК мрежа, комисията следва да даде насоки за законосъобразното развитие на произтичащото от това качество на страните административно правоотношение, без да се намесва в други, макар и свързани с административното, техни отношения.

Съгласно чл.5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги регулирането на ВиК услугите се осъществява от Комисията за енергийно и водно регулиране, създадена като институция по реда на Закона за енергетиката. Поради това правомощията на комисията за регулиране на дейностите в областта на водоснабдяването и канализацията се определят освен в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и в Закона за енергетиката. Както беше посочено по-горе, едно от правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране е да се произнася по жалби на клиенти и потребители в случаите на нарушаване на техни интереси. Съгласно чл.22, ал.5 от Закона за енергетиката, когато приеме жалбата за основателна, комисията дава на лицензианта задължителни указания по прилагането на закона. Това означава, че комисията е компетентна да направи предписание за съблюдаването на определено поведение, което съответства на изискванията на закона и на задълженията на оператора по издадената му лицензия.

Тъй като не е правораздавателна институция, комисията няма правомощие да се произнася за удовлетворяване на накърнени материални права на страна по административноправния спор. Това може да стори само гражданският съд, който е компетентен да даде защита на материалното право, ако такова е било засегнато по повод възникналия административноправен спор.

Като не е констатирал допуснатите от административния орган нарушения, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката да се върне на административния орган за ново разглеждане при спазване на дадените с това решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора разноски на Комисията за енергийно и водно регулиране не се дължат.

По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6659/23.11.2020 г. по адм. дело № 7684/2020 г. по описа на Административния съд-град София и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗЗД НИЩОЖНО решение № Ж-472/10.07.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

ИЗПРАЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново разглеждане.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова