Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. П. Т., гр. [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу Решение №116 от 29.01.2016 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело №1593/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на М. П. Т. срещу Акт за установяване на задължения по декларация №АУ002303 от 22.05.2015 г. на орган по приходите в О. Б, с който са установени за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 2 068, 04 лв. и лихви – 573, 94 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 10 847, 51 лв. и лихви – 3 164, 91 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – М. П. Т., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че са налице предпоставките на чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК). Не отчел, че единственият процесуален способ за определяне на задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци е чрез извършването на ревизия.

Сочи, че не е безспорно установено ползването на имота, като съдът не съобразил факта, че същият не е въведен в експлоатация. Счита, че въвеждането на строежа в експлоатация удостоверява завършването на строителството по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Излага подробно нормативната уредба по въвеждане на имотите в експлоатация и сочи, че в случая не са спазени изискванията на чл. 177 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ). Позовава се на издадено от О. Б удостоверение от 30.06.2014 г., с което сградата, в която се намират процесните имоти, е призната за заварена – законен строеж по смисъла...