Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] чрез процесуалните си представители адв. К. Ч и адв. Р. А срещу решение № 5672/09.09.2015 г., постановено по адм. дело № 6199/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 29001200039/27.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 3043/27.12.2012 г. и решение за поправка № 92/18.01.2013 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за установения данък, удържан при източника за 2008 г. в размер на 261 019,10 лв. и съответната лихва. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че претендираните данъчни задължения са следствие от трансакции от 2007 г. и 2008 г., като вливането на [фирма] в [фирма] и съответното поемане от ревизираното дружество на лихвите в размер на 5 220 382 лв. за 2008 г. по заема за придобиване на разход на дружеството-жалбоподател. Изложени са оплаквания, че съдът е следвало да мотивира своите фактически и правни изводи дали разходите за лихви представляват „скрито разпределение на печалбата“ съгласно дефиницията в § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО и дали те са несвързани с дейността на дружеството и дали са начислени в полза на акционер. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил позицията му за приложимото право – специалната данъчна регулация на Глава 19 от ЗКПО и Директива 90/434/ЕС (Директивата). Касационният жалбоподател твърди, че Глава 19 от ЗКПО изключва приложението на други разпоредби на...