Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 427 от 25.01.2016 г., постановено по адм. дело № 7197/2015 г. по описа на Административен съд София - град.

С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение № М-301/2014 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) от 18.06.2015 г., с което жалбата на Р. И. К. до комисията е приета за основателна и на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 11 000 лева за извършено нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД. Извършеното нарушение се състои с това, че администраторът на лични данни [фирма] е преснел повторно личната карта на К. при закриване на сметката й, с което е извършил обработване на личните й данни в обем, надхвърлящ целите, за които се събират.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай личните данни на физическото лице Р. К. са обработвани добросъвестно, не е извършена злоупотреба с тях, нито са настъпили вредоносни последици. Поради това наложената имуществена санкция от 11 000 лева за нарушение на принципите по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД не е съразмерна с тежестта на нарушението, ако такова наистина е извършено. Освен това административният орган не е мотивирал избора си съобразно възможностите си за произнасяне, посочени в чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД: "...да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно...