Производството се развива на осн. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Зам. председател на ДАБ при МС срещу Решение № 2685 от 19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2592 по описа на Административен съд София-град за 2016 година. В жалбата се твърди, че са налице допуснати нарушения, свързани с неправилно приложение на материалния закон. Неправилно съдът бил приложил разпоредбата на чл.77 ал.4 от ЗУБ, тъй като започнатите до влизане в сила на закона и на конкретната разпоредба от същия производства, се разглеждали по досегашния ред, съгласно § 4 от ДР на ЗУБ.

Ответната по жалбата страна не изразява конкретно становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура, счита жалбата за основателна по подробно изложени съображения.

Жалбата срещу оспореното решение е подадена в законоустановения четиринадесет дневен срок от лице имащо право да обжалва неблагоприятен за него акт, поради което е процесуално допустима.

По същество, настоящия състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

По делото е безспорно установено, че с Решение № ДВР-220 от 21.05.2015 г. на решаващ орган при ДАБ, постановено на основание депозирана от М. А. Б. молба е образувано производство за предоставяне на статут на лицето. На 19.05.2015 г. с Б. е проведено интервю, за което е съставен протокол с № УП-106 от същата дата. Издаден му е регистрационен лист от 12.05.2015 г. На 08.05.2015 г. са му връчени и указания относно реда за подаване на молбата за статут, процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците подали молба за статут в Р. Б. На 23.06.2015 г. е изготвена покана за явяване на лицето за провеждане на интервю на 06.07.2015 г., като няма данни тази покана да е била надлежно и своевременно връчена. Върху нея е видим единствено и само подписа на длъжностно лице В. Г.. На описаната в поканата дата М. Б. не се е явил за провеждане на интервю. С Решение № 7192 от 08.09.2015 г. на Зам. председател на ДАБ при МС, на основание чл.77, ал.1, във вр. с чл.14, т.2 от ЗУБ производството е спряно. С Решение № 9951 от 16.12.2015 г. на решаващ орган при ДАБ, жалбоподателят е бил приет на територията на Р. Б от К. Н, където се е представял под друго име. Преди издаването на последния акт е изготвено предложение с вх. № УП-106 от 10.12.2015 г. за прекратяване на производството по отношение на М. Б. за предоставяне на статут, тъй като в продължение на три месеца от датата на спиране на производството – 08.09.2015 г. не се е явил за да посочи основателни причини, които са попречили на изпълнение на задълженията му. С Решение № 568/16.02.2016 год., Зам. председател на ДАБ и прекратил производството за предоставяне на статут на Б. на основание чл. 77 ал. 3 вр. чл. 15 ал. 1 т. 7 от ЗУБ.

Въз основа на безспорно установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционния съд е достигнал до правилен и обоснован извод, свързан с незаконосъобразност на оспорения пред него акт.

Становището за невъзможността за приложение на разпоредбата на чл.77, ал.4, предл.2 от ЗУБ, настоящата инстанция намира за несъстоятелно. Параграф 4 от ДР на ЗУБ, описан в жалбата е приет едновременно със закона през 2002 година и касае започнати преди приемането на този закон производства, а не изменението на същия публикувано в Държавен вестник бр.101 от 22.12.2015 г. Цитирания от оспорващия параграф не се прилага за всички последващи изменения на ЗУБ през изминалите 15 години, а касае единствено и само случаите, по които е било образувано производство по реда приложим съобразно действащото законодателство преди приемане на ЗУБ, обнародван в ДВ бр. 54 от 31.05.2002 г. Оспорената пред съда заповед е издадена на 16.02.2016 година, т. е. почти два месеца след влизане в сила на измененията на ЗУБ, публикувани в ДВ бл. 101 от 2015 година и не са били налице пречки за приложението й. При наличието на обстоятелствата визирани в чл. 77 ал. 4 предл. 2 от ЗУБ, административния орган е бил длъжен да предприеме действия по възобновяване и продължаване на производството, образувано по молба на лицето за предоставяне на статут.

Правилно първоинстанционния съд е констатирал, че липсват каквито и да е данни поканата за провеждане на интервю на 06.07.2015 година да е връчвана на М. А. Б., а от там и за него да е възникнало задължение за явяване пред интервюиращия орган. При липсата на вменено по съответния ред задължение не може и не следва върху лицето да се възлагат неблагоприятни последици от неизпълнението му.

При завръщането в страната, на търсещия закрила не е указано, че може да представи доказателства, за наличието на обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица по смисъла на чл. 77 ал. 2 от ЗУБ. Обстоятелството, че на лицето са връчени Указания относно реда за подаване на молбата за статут, процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците подали молба за статут в Р. Б не изключват задължението на административния орган да уведомява търсещия закрила за правомощията и правата му във всяка една фаза от производството и при постановяване на актове, свързани с движението му. Това е единствения начин за гарантиране защита на правата и законните интереси на лице, търсещо закрила в Р България. Указанията имат информативен характер и имат за цел да ориентират определен кръг лица за действията, които могат и трябва да предприемат при желание за придобиване на статут в страната ни, а не са задължително правило за поведение и именно поради това, в самите тях е предвидена и дадена възможност за търсене на допълнителна информация и разяснения.

Поради описаното, следва да се сподели изцяло извода на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита и възможността за участие в производството на М. Б., което е основание за отмяна на Решение № 568/16.02.2016 год. на Заместник преседател на ДАБ при МС като незаконосъобразно.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2685 от 19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2592/2016 г. по описа на Административен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.