Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив и на И. П. К., представена от адв. Г. В, срещу решение № 805/20.04.2016 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3878 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 161301420/15.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив в частта относно допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2008г.; изменен е РА в частта относно допълнително начислен ДДС, едно с прилежащите лихви, като е намалено данъчното задължение от 228 774,32 лв. на 171 747,65 лв. и са намалени съответно закъснителните лихви и е отхвърлена жалбата на К. срещу РА в останалата част.

Първият касатор оспорва отменителната и съдържащата имплицитна отмяна на РА изменителна част на решението. Настоява на процесуалния характер на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и приложимостта и за установяване на задължения за ЗОВ за периоди от преди влизането ѝ в сила. Като противоречащ на разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС в приложимата по време редакция определя изводът на съда за дължимо намаляване на данъчната основа при определяне на данъка към момента на изискуемостта за доставката с размера на полученото авансово плащане в периода преди регистрацията на лицето по ЗДДС. Сочи опущение на съда при определяне на окончателния размер на данъка.

Вторият касатор обжалва отхвърлителната част от решението. Оплакванията са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Доводите са, че продажбата на 18 недвижими имота през 2008 г. е осъществена с една сделка и не представлява търговска дейност, нито независима икономическа дейност. Като част от стопански двор на бившо ТКЗС имотите представлявали земеделски земи и селскостопански имоти. С позоваване на разпоредбата на...