Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1904/04.12.2015 г.., постановено по адм. д. 647/2015 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът – кметът на О. Б оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение № 1904/04.12.2015 г.., постановено по адм. д. 647/2015 г. по описа на АС-Благоевград е отхвърлена жалбата на [фирма] против решение № ДИ-00-10/03.08.2015 г. на кмета на О. Б, с което е отказано предоставяне на достъп до поисканата от него обществена информация по заявление вх. № ДИ-00-10/28.07.2015 г.
Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган: лице, надлежно оправомощено на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) от задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, но по отношение на поисканата информация е налице специален ред по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, по който се осигурява достъпа до нея. Според решаващият съд е поискана информация, която се съдържа в регистъра, създаден по ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), а [фирма] не е поискал информация относно обществени поръчки под праговете, относно които не се публикува информация в този регистър. Допълнително са изложени съображения относно характера на фактурите и обстоятелството, че искането за предоставяне на копия от фактури за заплатени услуги за извършване на такива услуги не е мотивирано с цел съставяне на мнение за начина на работа на общинската администрация. Така постановено съдебно решение е неправилно.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АС-Благоевград по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовани лица в срок спрямо подлежащ на обжалване акт. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, но фактическата обстановка по спора е установена в противоречие със събраните по делото доказателства, а формираните правни изводи противоречат на материалния закон
Необосновано АС-Благоевград е приел, че искането за достъп до обществена информация не се отнася до обществени поръчки под праговете по ЗОП. Видно от заявлението с вх.№ ДИ-00-10/28.07.2015 г. с т. 1 от него е поискано достъп до копия от сключени през 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. договори за възлагане на услуги за дейности по извършване на геодезически и кадастрални услуги: заснемане за изготвяне на преписки за издаване на удостоверения по чл.54, ал.4 от ЗКИР; изготвяне на ПУП-ПП /парцелен план/ за линейни обекти; изготвяне на преписки за поправка, допълване и изменение на действащата ККР на [населено място]; изготвяне на специализирани карти, както и копия от фактури без сключен договор през 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. за заплатени услуги за извършване на геодезически и кадастрални услуги: заснемане за изготвяне на преписки за издаване на удостоверение по чл.54, ал.4 от ЗКИР; изготвяне на ПУП-ПП /парцелен план/ за линейни обекти; изготвяне на преписки за поправка, допълване и изменение на действащата ККР на [населено място] и изготвяне на специализирани кадастрални карти. В заявлението е посочено, че се иска информация относно възложените от О. Б обществени поръчки за извършване на геодезически и кадастрални услуги, които са изброени изрично е допълнено с израза „чиито стойности са под праговете, предвидени в чл. 14, ал. 5, т. 2 от ЗОПК. Начинът на формулиране на искането и използваните шрифтове недвусмислено изразяват волята на заявителя, че получи информация, която не се съдържа в публичния регистър по ЗОП.
Следователно необосновано АС-Благоевград е приел, че заявителят е поискал предоставяне на обществена информация само за договори, сключени след провеждане на обществени поръчки по общия ред по ЗОП. Поради тази допусната необоснованост е формиран и незаконосъобразен правен извод, че по отношение на поисканата информация е налице специален ред за достъп до нея.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Р. Б има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Публичният регистър, създаден в приложение на ЗОП, не съдържа исканата от жалбоподателя информация, поради което по отношение заявлението за достъп до нея не е налице друг ред за достъп по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ.
Като е достигнал до извод, че не е приложим ЗДОИ административният съд е постановил решение в противоречие на материалния закон.
Решаващите мотиви на първоинстанционния съд и относно характера на исканата информация по т. 2 от заявлението също са формирани в противоречие с материалния закон. Характерът на фактурите като счетоводен документ не ги лишава от възможността да са носители на информация с обществен характер. В случая [фирма] е поискал достъп до информацията, която би се съдържала в договори, ако такива са сключвани по повод дейности за извършване на геодезически и кадастрални услуги, но при липса на изрични писмени договори тази информация се съдържа във фактурите, удостоверяващи същите правоотношения. ЗДОИ регламентира достъпът до информация, а не достъп до документи като съдебната практика приема, че при описанието на търсената информация е допустимо да се използва индивидуализацията й чрез материалния й носител. Необосновано АС-Благоевград приема, че в заявлението за достъп до обществена информация е необходимо да се обосновава изрично целта на искането. Съгласно чл. 2 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Възможността гражданите да си съставят собствено мнение относно субектите по чл. 3 от ЗДОИ е обективна характеристика на информацията. Посочването на целта на искането не съставлява задължителен елемент на заявлението – чл. 25 от ЗДОИ, а доколко исканата информация би спомогнала за съставяне на собствено мнение у заявителя за работата на задължения субект е обстоятелство, което подлежи на проверка независимо дали е наведено или не изрично от заявителя.
Основателно е и касационното оплакване, че първоинстанционният съд е извършил стеснително тълкуване относно изискването за цел на искането за достъп до обществена информация.
Съгласно чл. 41 от Конституцията на Р. Б всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Според дефиницията, съдържаща се в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Чл. 3 от ЗДОИ е озаглавен „задължени субекти“, но е използвана законодателна техника, която ги определя като органи и лица, създаващи или съхраняващи обществена информация. В случая е безспорно, че заявлението за достъп е адресирано до задължен субект и информацията, която се иска е свързана с обществения живот в Р.Б.С така еднозначно трябва да се приеме, че от търсената информация е възможно да се направят изводи относно развитието на определени обществени отношения, в които общината е страна.
Поставянето в закона на условието „възможност на гражданите да си съставят собствено мнение“ е израз на желанието на законодателят да разшири максимално приложното поле на закона и посочи едно обстоятелство, което представлява „законен интерес“ по смисъла на чл. 41 от Конституцията на Р. Б и по този начин го отграничи от понятието „законен/правен интерес“ по смисъла на АПК.
Няма спор в научната теория и съдебната практика, че за подаване на искане за достъп до обществена информация не се изисква наличие на правен интерес, какъвто се следва да бъде установен за иницииране на всяко друго административно и съдебно производство. Обосноваването на правния интерес за достъп до търсената информация не е задължителен елемент на заявлението по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. В случая заявлението за достъп до обществена информация съдържа всички необходими реквизити по чл. 25 от ЗДОИ.
В случая настоящият съдебен състав намира, че заявлението за достъп до обществена информация съдържа достатъчно точно и недвусмислено описание на исканата информация, която има обществен характер и незаконосъобразно АС-Благоевград е приел, че достъпът до нея не се осъществява по реда на ЗДОИ и отказът да бъде предоставена е законосъобразен.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, но не и относно спазването на процедурата по издаването му, съответствието му с материалния закон и целта на закона.
На основание чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Р.Б.С чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. При съвместно тълкуване на тези две разпоредби е възможно да се обоснове извод, че кметът на община Б.д е задължен субект по ЗДОИ и е за него е възникнало задължение да се произнесе по отправеното искане за достъп до обществена информация, което е и направено с издаване на оспореното пред АС-Благоевград решение от оправомощено по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ лице. В това решение не е обсъдено наличието на защитена информация (лични данни, засягане на интереси на трети лица), липсват данни, че е изпълнена процедурата по чл. 31 от ЗДОИ.
Настоящият съдебен състав намира, че обстоятелствата доколко исканата информация представлява защитена от друг закон тайна или за нея са приложими изключенията по § 5 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ, респективно се опровергава приложението на презумцията, установена в § 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ, е необходимо да бъдат изложени мотиви при издаване на отговора на заявлението за достъп до обществена информация. В случая липсват фактически доводи в оспореното пред АС-Благоевград решение относно тези обстоятелства, които да бъдат проверени за законосъобразност при съдебното обжалване. Игнорирането на приложимия закон от АС-Благоевград е причина да не бъде установено това нарушение, допуснато при издаване на оспорения отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Принципно неправилното становище на първата инстанция относно неприложимостта на ЗДОИ обяснява и неотразяването на друго нарушение, допуснато в административното производство, а именно непровеждане на процедурата по чл. 31 от ЗДОИ независимо, че има данни, че обществената информация се отнася и до трети лица, чийт оданни е възможно да бъдат заличени, но при всички случаи следва да бъдат уведомени.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е основателна, а обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост следва да бъде отменено. С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и при разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК след отмяна на обжалваното съдебно решение следва да бъде решено делото по същество.
Решение № ДИ-00-10/03.08.2015 г. на зам. кмета на О. Б е издадено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила – основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. След отмяна на административния акт на основание чл. 173, ал. 2 от АПК заявление вх.№ заявление вх. № ДИ-00-10/28.07.2015 г., подадено от [фирма] следва да бъде изпратено за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по прилагане на закона, посочени в настоящото съдебно решение.
Касационният жалбоподател е направил разноски в размер на 375 лв., които с оглед изхода на спора и направените искания пред първата и пред настоящата инстанция, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на О. Б.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1904/04.12.2015 г.., постановено по адм. д. 647/2015 г. по описа на Административен съд-Благоевград и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ решение № ДИ-00-10/03.08.2015 г. на кмета на О. Б.
ИЗПРАЩА на ответната страна заявление вх. № ДИ-00-10/28.07.2015 г., подадено от [фирма] за ново произнасяне в четиринадесетдневен срок от получаването му при спазване на задължителните указания по приложението на закона, посочени в настоящото решение.
ОСЪЖДА О. Б, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 375 (триста седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.