Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. § 123 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) (обн. ДВ, бр. 16/2003 г. – ПЗР на ЗИДЗГ).

Образувано е по жалба, подадена от М. Б. Т., против заповед № РД-49-548 от 16.12.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано издаването на заповед за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР ЗГ, в сила от 09.04.2011 г. вр. § 123 ПЗР на ЗИДЗГ отм. по преписка, образувана по заявление рег. индекс № ИАГ-27896 от 17.08.2011 г., подадено от жалбоподателя.

Ответникът – Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като прецени приетите по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съдът приема следното от фактическа и правна страна.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по заявление рег. индекс № ИАГ-27896 от 17.08.2011 г., подадено от М. Б. Т..

Във връзка със задълженията си по чл. 35 АПК, административният орган е предприел действия за събиране на доказателства и изясняване на датата на подаване на заявлението. С писмо с рег. индекс № 21463 от 05.06.2012 г. – л.30 заявителят е уведомен, че следва да представи доказателства за това, че е подал заявление в срок. Доказателства не са били представени. Заявителят се е позовал на подадено заявление с вх. № 94-С-328 от 20.01.2004 г., подадено в [община], което административният орган е приел, за такова по реда на § 184, ал. 1 и ал. 2 ПЗР към ЗИД на ЗУТ, а не като заявление по смисъла на § 123, ал. 2 на ПЗР на ЗИД на ЗГ и това е посочено в мотивите на издателя на оспорения акт, а се поддържа и от процесуалния му представител пред съда.

Служебно административният орган е изискал данни от Изпълнителната агенция по горите и дирекция АООП при Министерството на земеделието и храните. Съгласно текста на писма изх. № 13-5910/12.10.2015 г. в автоматизираната информационна система - „Документооборот“ – „Архив 1997-2005 г.“ на МЗХ и рег. индекс № ИАГ-35426 от 12.10.2015 г. в Дирекция „Електронно управление“ на МЗХ няма данни за регистриран документ от името на М. Б. Т. за периода до 23.02.2004 година.

От доказателствата по делото се установява, че с нот. Акт № 70 от 12.08.2011 г. М. Б. Т. е бил признат, на осн. чл. 587, ал. 2 ГПК, за собственик по давностно владение на масивна едноетажна вила, със застроена площ от 20 км. М и едноетажна постройка – навес със застроена площ от 10 кв. м, построени в ПИ № [номер], попадаща в отдел 52, подотдел „4“ и отдел 87, подотдел „3“ в м. „М. П.“, в землището на [населено място], [община] с площ на имота от 500 кв. м. Нотариалният акт е надлежно вписан в Службата по вписванията /л.49/.

Съгласно удостоверение № АБ-02-28 от 24.06.2011 г. на [община] строежът „Вила“, находяща се в ПИ № [номер], попадаща в отдел 52, подотдел „4“ и отдел 87, подотдел „3“ в м. „М. П.“, в землището на [населено място] е допустим по правилата и нормативите, действали по време на строителството /1979 г./ и по действащите разпоредби на ЗУТ и за същия е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ /л.34/.

Прилежащата площ на сградата с площ от 0.500 дка, представляващ ПИ с кадастрален № [номер] в м. „М. П.“, землище на [населено място], [община], ЕКАТТЕ [номер] съгласно становището на МОСВ изх. № 2490-1/07.09.2010 г. не попада в границите на защитените територии като част от екологична мрежа „НАТУРА 2000“, а именно: защитена зона определена за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна с наименование „С. П – Алиботуш“ и идентификационен код BG [номер], включена в приетия с Решение на МС на РБ № 802 от 04.12.2007 г. списък от защитени зони /ДВ, бр. 107/2007 г. - л.52/.

Съгласно извлечение от регистъра на земеделските земи от 18.04.2011 г. /л.36/ и удостоверение изх. № РД-05-1141 от 06.10.2011 г., подписано от началника на ОСЗ [населено място], ПИ с кадастрален № [номер], ЕКАТТЕ [номер] с площ от 0.500 дка, вид на територията: за нуждите на горското стопанство, съгласно скица № [номер] от 12.09.2011 г. /л.35/ е частна държавна собственост и не попада в горски територии с посочените в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗГ характеристики /л.32/.

Образуваната на 17.08.2011 г. преписка по заявлението за закупуване с подател М. Б. Т. е била разгледана на заседание на Комисия, назначена със заповед № 774 от 03.09.2013 г. на изпълнителния директор на ИАГ, изменена със заповеди № 533 от 08.07.2014 г., № 320 от 14.05.2015 г. и № 711 от 07.10.2015 г. на същия административен орган и е взето решение, че поради липса на доказателства за депозиране на искането в законоустановения едногодишен срок – т. е. до 23.02.2004 г. – § 123 ПЗР на ЗИДЗГ отм. не може да бъде приложен. В този смисъл е изготвен доклад до министъра на земеделието и храните и е направено предложение да се постанови отказ /л.21- 23/.

На 16.12.2015 г. министърът на земеделието и храните е издал заповед № РД-49-548, с която на осн. § 5, ал. 1 ПЗР на ЗГ вр. § 123, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗГ отм. е отказано издаването на заповед за закупуване на прилежащата площ от 0.500 дка от ПИ с кадастрален № [номер], ЕКАТТЕ [номер] в землището на [населено място], [община].

Въз основа на тази фактическа установеност настоящият състав прави следните изводи:

Оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, съгласно § 123, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г., отм. ), съгласно който заявление за закупуване се подава до министъра на земеделието и горите в едногодишен срок от влизането в сила на този закон /обн. ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г./. Министърът на земеделието и горите издава или отказва да издаде заповед въз основа на заявлението по ал. 2 /ал. 3/ в кръга на правомощията му по закона.

Актът е издаден в предписаната от чл. 59 АПК форма и е подробно мотивиран с фактически и правни основания за издаването му.

При постановяването му са спазени процесуалните правила – административният орган е събрал относимите за правилното решаване на преписката доказателства, изискал е становище от нарочно сформираната Комисия, подложила на обсъждане заявеното искане и за отказа си се е мотивирал, като изрично е посочил, че заявителят не може да се възползва от правата по реда на § 5, ал. 1 ПЗР към ЗГ, в сила от 09.04.2011 г. вр. § 123 ПЗР на ЗИДЗГ отм. , поради това, че не е подал заявлението си в законоустановения срок – до 23.02.2004 г.

Актът е законосъобразен - министърът е приложил правилно материалния закон. Съгласно § 123, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗГ отм. : „Лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) са търпими строежи и не подлежат на премахване. С този текст е предвиден облекчен привилегирован ред за придобиване на право на собственост върху земи, включени в държавен горски фонд. Както всяка предвидена законова преференция и тази е обвързана с определени кумулативни материалноправни предпоставки за признаване на това право, както и с определен в ал. 2 преклузивен срок за подаване на заявление. След като административният орган е установил по категоричен начин, и след като заявителят сам не е представил доказателства, че е депозирал заявление в срок до 23.02.2004 г., административният орган в изпълнение на правната норма е постановил отказ. Правото на заявителя да закупи прилежащия терен е преклудирано.

Заявлението с вх. № 94-С-328 от 20.01.2004 г. е такова по § 187, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съдържа искане за узаконяване на вила, построена без строителни книжа, поради което правилно административният орган е приел, че на тази дата не е било заявено искане по § 5, ал. 1 ПЗР към ЗГ, в сила от 09.04.2011 г. вр. § 123 ПЗР на ЗИДЗГ отм. .

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспорвания отказ е законосъобразен. Не са налице основанията, посочени в чл. 146 и чл. 168 АПК за отмяната му, поради което жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Разноски не са претендирани от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от изложеното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на М. Б. Т., против заповед № РД-49-548 от 16.12.2015 г. на министъра на земеделието и храните.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от уведомяването.