Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Министъра на икономиката срещу решение № 2387/11.04.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 9775/2015г., с което съдът е отменил решение № РД – 16 – 860/23.06.2014г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“. Въвежда касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че управляващият орган е действал при условията на оперативна самостоятелност и проверката от страна на съда следвало да се изразява в това, разполага ли органа с твърдяната оперативна самостоялетност, но не и в това дали решението му е „подходящо в случая“. Излага подробни съображение досежно неправилността на изводите на първоинстанционния съд. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се установи законосъобразността на решение № РД – 16 – 860/23.06.2014г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.
Ответниците, [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], ИТ [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], редовно призовани, не изпращат процесуален представител.
Ответниците: [фирма] чрез адв. Е. П; [фирма] чрез юрк. ю. Делкова, [фирма] чрез адвокат Е. П, [фирма] чрез адвокат Мандиков, [фирма] чрез адвокат Дишев, [фирма] чрез адвокат Георгиева, [фирма], чрез адвокат Ковачева, [фирма] чрез адвокат Налбантов, [фирма] чрез адвокат Е. П, [фирма] чрез адвокат Е. П, [фирма] чрез адвокат Метанова, ВСК [фирма] чрез адвокат Е. П, [фирма] чрез адвокат Е. П, [фирма] чрез адвокат Ковачева, [фирма] чрез адвокат Ковачева, [фирма] чрез адвокат Налбантов, [фирма] чрез адвокат Белчева, [фирма] чрез от адвокат Шишков, [фирма] чрез адвокат Харитонова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
По делото са постъпили на 02.06.2016 година писмен отговор по касационната жалба от адвокат С. М, пълномощник на ответника [фирма]; на 03.06.2016 година писмен отговор по касационната жалба от адвокат М. П, пълномощник на [фирма]; на 8.06.2016 година писмен отговор по касационната жалба от адвокат Р. К, пълномощник на ответниците [фирма], [фирма], [фирма]; на 10.06.2016 година писмен отговор по касационната жалба от адвокат Н. Г. Н, пълномощник на [фирма]. Изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.
По същество, жалбата е неоснователна, при следните изводи от правна страна:
При служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Досежно правилното приложение на материалния закон:
Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е решение № РД – 16 – 860/23.06.2014г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, с което административният орган на основание чл. 99, т.1 и т.2 от АПК е отменил свое решение № РД – 16 – 694/23.05.2014г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване BG161PO003-2.1.14 „Технологична модернизация в малки и средни предприятия“, Приоритетна ос 2: „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна безнес среда“, област за въздействие 2.1. „Подобряване на технологиите и управлението в предприятията“, ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007 – 2013г. Със същото решение посочената в т. 1 процедура, обявена с Решение № РД – 16 – 1462/22.10.2014г. на ръководителя на ДО, изменено и допълнено с Решение № РД – 16 – 646/14.05.2014г. е прекратена.
За да отмени обжалваното решение, съдът обосновано е приел, че не са налице визираните и сочени като правно основание за издаване на решението предпоставки за приложението на чл. 99, т.1 и т.2 АПК. Аргументирано е обосновал и защо не са налице основания за отзив по реда на чл. 92, ал.1 АПК. Решението е правилно.
Производството по реда на чл. 99 и следващите от АПК „Възобновяване на производства по издаване на административни актове“ е извънреден способ за контрол върху актовете на администрацията. Неговата извънредност се състои в това, че то стои извън инстанционния контрол за законосъобразност върху административните актове.
Възобновяването по глава седма, дял втори на АПК е възможно при наличието на следните предпоставки: - влязъл в сила административен акт / общ или индивидуален/; необжалван по съдебен ред; наличие на някое от изчерпателно изброените хипотези на чл. 99 АПК. Същият текст определя и компетентните да разглеждат такива производства органи – непосредствено по-горестоящият административен орган или издателят на акта, ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред. Основанията, при наличието на които може да се инициира възобновяване на производството по издаване на административен акт, са посочени в чл. 99, чл. 101 АПК изчерпателно. Те не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като производството засяга стабилитета на акта.
В процедура по чл. 99, т.1 и т.2 АПК административният орган отменя свое предходно решение № РД – 16 – 694/23.05.2014г.
Видно от текста на последното, с него се: 1. одобрява доклада на оценителната комисия, определена със Заповед № РД – 16 – 32/14.01.2014г. на главен директор на ГД „Европейски фондове конкурентоспособност“ да извърши оценка на подадени проектни предложения по открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване BG161PO003-2.1.14 „Технологична модернизация в малки и средни предприятия“, Приоритетна ос 2: „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна безнес среда“, област за въздействие 2.1. „Подобряване на технологиите и управлението в предприятията“, ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007 – 2013г.; 2. одобрява размера на исканата безвъзмездна финансова помощ за одобрените за финансиране проектни предложения, като същият е определен на 96 221 097,41лв, при общ размер на финансовите средства по процедурата 97 791 500лв. Със същото решение е одобрен и 3. списъка на проектните предложения, одобрени за финансиране, както и 4. списъка с резервните проектни предложения и 5. този, който съдържа лицата, които се предлагат да не бъдат финансирани.
Правилен е изводът на АССГ, че анализът на нормативната уредба на чл. 99 и следващите АПК сочи, че същото производство не намира приложение в случая. Отмененото в производството по възобновяване решение за предоставяне на БФП е било съдебно оспорено, като образуваните по жалбите дела са били спрени до приключване на настоящото дело с влязъл в сила акт. Правилен е изводът на АССГ, че чл. 29, ал.1 на Постановление № 121/2007г. не изключва обжалваемостта по съделен ред, тъй като се въвежда с подзаконов нормативен акт.
Правилно АССГ е приел за неоснователна и тезата на органа досежно приложението на чл.99, т.1 и т.2 АПК и без да са налице визираните в тези текстове предпоставки. В тази насока, дори и да се приеме, че отмененото решение № РД – 16 – 694/23.05.2014г. е било влязло в сила, отмяната му по реда на чл. 99, т.1 и т.2 АПК, без да са налице визираните в тези текстове предпоставки обосновава извод за незаконосъобразност на акта от 23.06.2014г. на това основание.
Според касационния състав, неправилно съдът е разгледал и предпоставките досежно приложението на чл. 92, ал.1 АПК от административния орган. Този извод не се отразява на крайния резултат на делото. Последната норма не е изписана като правно основание за издаване на акта. Недопстимо е съдът да подменя правната квалификация на обжалвания пред него административен акт, въз основа на действителната воля на органа. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на административния акт, като проверява дали изписаните в него фактически основания съответстват на обективната истина и дали правилно съдът е приложил материалния закон. Неправилното изписване на правната квалификация от друга страна е и съществено процесуално нарушение, доколкото липсва съответствие между фактите и приложимото право.
Като правилно, обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, на ответниците, представлявани от процесуални представители, които са направили разноски за тази инстанция и са представили доказателства за реализирането им, следва да се присъдят направените разноски както следва: - На ВСК [фирма] чрез адвокат Е. П разноски за тази инстанция в размер на 3 800лв. заплатено адвокатско възнаграждение; на [фирма] чрез юрк.. Д юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв; [фирма] чрез адвокат Мандиков – 800лв. адвокатско възнаграждение; на [фирма] чрез адвокат Белчева – 600лв. адвокатско възнаграждение; на [фирма] чрез от адвокат Шишков – 2 200лв. адвокатско възнаграждение; на [фирма] чрез адвокат Харитонова - 1 140лв. адвокатско възнаграждение; на [фирма] чрез адвокат Петрова -300лв. адвокатско възнаграждение; на [фирма], чрез адвокат Ковачева – 1000лв. адвокатско възнаграждение.
[фирма] чрез адвокат Георгиева не претендира разнноски за касационна инстанция. [фирма] чрез адвокат Дишев не представя доказателства за разноски пред касационната инстанция. [фирма] чрез адвокат Налбантов не представя доказателства за разноски пред касационната инстанция. Ответниците: [фирма] чрез адв. Е. П; [фирма] чрез адвокат Е. П, [фирма] чрез адвокат Е. П, [фирма] чрез адвокат Е. П, [фирма] чрез адвокат Е. П, [фирма] чрез адвокат Ковачева, [фирма] чрез адвокат Ковачева, [фирма] чрез адвокат Налбантов, не представят доказателства за направени разноски пред касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, настоящият съдебен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2387/11.04.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 9775/2015г.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА да заплати на ВСК [фирма] разноски за тази инстанция в размер на 3 800лв. заплатено адвокатско възнаграждение; на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв; на [фирма] 800лв. адвокатско възнаграждение; на [фирма] – 600лв. адвокатско възнаграждение; на [фирма] – 2 200лв. адвокатско възнаграждение; на [фирма] - 1 140лв. адвокатско възнаграждение; на [фирма] - 300лв. адвокатско възнаграждение; на [фирма] – 1000лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.