Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] в несъстоятелност със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [улица], ет. 4 против решение № 7077 от 18.11.2015 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 9451/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 2151400750/19.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –София, потвърден с решение № 1559/28.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ - София при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, съдът неправилно е приел, че връчването едновременно на две заповеди за възлагане на ревизията /ЗВР/ не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и че са неправилни изводите му относно това, че се дължи данък при източника за лихви, които не са платени, и за възнаграждение за консултантски услуги, които не представляват такива услуги. Касаторът излага и допълнителни аргументи за недължимост на данъка, поради това, че плащанията на възнаграждението за услуги са авансови, че е налице влязъл в сила РА за предходната година, с който за същите услуги не е определено задължение за данък при източника, че следва да се приложи СИДДО с Швейцария. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. К и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско...