Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище в [населено място], чрез процесуален представител адв. М. С, срещу решение № 134 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 8815/2015 г. от Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27/31.07.2015г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел ІV, т. 5, с която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч/ без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи при ценообразуващи елементи – необходими годишни приходи 20 307 хил. лв. и количества електрическа енергия – 2 844 860 МВтч, считано от 01.08.2015 г. Касаторът намира така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Според касационния жалбоподател при определяне на цена за достъп до електропреносната мрежа с процесното Решение Ц- 27 на КЕВР, в частта му по раздел IV, т. 5, не е използвана ясна методика, която органът да следва и Комисията не се е водила от точни критерии и правно регламентирана процедура при изчисляване на цените за достъп. На следващо място в касационната жалба се твърди, че при постановяване на първоинстанционното решение, административният съд неправилно е приложил чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, Правилата за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/ и Правилата за управление на електроенергийната система /ПУЕС/. Твърди се, че административният съд неправилно е приел, че липсата на изпълнение на изискването на чл. 36а от ЗЕ не засяга законосъобразността на обжалвания административен акт. Съдът неправилно е счел, че оспорваното решение на КЕВР е мотивирано. По така изложените възражения се моли съдебното решение да бъде отменено. Претендират се и разноски.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалните си представители, юрк.. М и юрк.. Р, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - [фирма], не изразява становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 134 от 09.01.2017 г. по адм. дело № 8815/2015 г., на Административен съд София – град, е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Решение № Ц-27/31.07.2015г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел ІV, т.5, в която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч/ без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи при ценобразуващи елементи – необходими годишни приходи 20 307 хил. лв. и количества електирческа енергия – 2 844 860 МВтч, считано от 01.08.2015 г.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката – с чл. 21, т. 8 на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят е посочил, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи /чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ/. Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основание за неговото издаване, поради което не страда от порок във формата. На следващо място съдът е приел, че атакуваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. От дружествата, в частност

, са постъпили заявления, назначена е работна група със заповед на Председателя на КЕВР, същата е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията. Спазени са изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г., досежно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. По този начин е спазено изискването на чл. 26 от АПК, предвид факта, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация лицата са били надлежно уведомени, чрез публикуване на информацията в интернет страницата на КЕВР. На следващо място съдът подробно е изследвал приложимите материалноправните разпоредби на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и Правилата за търговия с ел. енергия, като не е констатирал противоречие между съдържанието на Решение Ц-27 и приложимите материалноправни разпоредби на цитираните актове.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Изложените доводи за неправилност на решението са неоснователни. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Разпределил е доказателствената тежест като в производството са събрани относимите доказателства и е прието, че оспорващите дружества не са доказали твърденията в жалбата. Изложил е мотиви, че изчисленията направени от КЕВР в процесното Решение № Ц-27/31.07.2015г. в частта му по раздел ІV, т. 5, с който е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч се потвърждават от приетата и неоспорена от страните СИЕ.

Правилни са изводите на съда, че са спазени изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. В тази връзка съдът е обсъдил приложението на чл. 26 от АПК, както и че в специалното производство по Наредба № 1/2013г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 08.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет-страницата на КЕВР. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цената за достъп на [фирма] е дало обективна възможност на жалбоподателя да участва в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч/, без ДДС.

Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на решението на КЕВР поради липса на методика, на критерии и формула за определяне на цената за достъп на производители от вятърна/слънчева енергия. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение, счита, че цената за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия - 7.14лв/ МВтч е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ, Наредбата/. В този смисъл процесната цена за достъп е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода „норма на възвръщаемост на капитала“ по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдът отчита, че обжалваната цена е определена само на база Наредбата, като не са използвани Указанията /приети с протоколно решение на ДКЕВР № 15/09.02.2012 г. съгл. чл. 5, ал. 8 от предходната Наредба за регулиране на цените на ел. енергия от 2004 г. /отменена//. К. У е бил разработен и електронен модел за изчисляване на заявените цени за достъп и пренос. К. действаща Наредба № 1 от 18.03.2013 г. не са одобрени Указания, съответно няма разработена и приета конкретна методика или механизъм /записан в Указания/, респ. няма разработен електронен модел, относно образуването на цена за достъп за производители от слънчева и вятърна енергия. Цената за достъп е определена съгл. чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като „възвръщаемост на капитала“ е изчислена като произведение на „регулаторна база на активите“ и одобрената „средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала“ /съгл. относимата част от формулата по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. КЕВР е определила „възвръщаемост на капитала“ - 36 хил. лв., като е умножила „регулаторна база на активите“ – 1095 хил. лв. със „средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала“ - 3.33%. „Регулаторна база на активите“ е формирана /съгл. формулата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./ само от стойността на „необходимия оборотен капитал“ - 1095 хил. лв. /определен като 1/8 от одобрените „парични разходи“ съгл. чл. 13, ал. 8 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. “Паричните разходи“ от своя страна са формирани само от „разходите за допълнителен резерв“ - 8760 хил. лв., тъй като включените „разходи за компенсиране“ не са парични за разглеждания период, а са разходи през предходни периоди, които не са били възстановени на оператора. КЕВР е приела „средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала“ - 3.33% преди данъчно облагане /изчислена на база „норма на възвръщаемост на собствения капитал“ от 3% след данъчно облагане, при дял на собствения капитал 100% - няма привлечен капитал/ и е равна по размер на одобрената и включена в цената за достъп по т. ІV.1 от решението. Натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., са двата фактора, които водят до съществената разлика между цената, определена с решение № Ц-6 и цената – предмет на процесното решение № Ц-27. В случая, цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъла на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Крайният извод на съда е, че „възвръщаемост на капитала“ е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Неоснователни са доводите на касатора за материална незаконосъобразност на решението, поради противоречието му със специалния ЗЕВИ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) /ЗЕВИ/. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в конкретния случай е приложим чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, съгласно който производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Касаторът, неправилно и стеснително тълкува нормата на чл. 84, ал. 2 като е достигнал до извод, че договорът за достъп, регламентиран в горецитираната разпоредба касае единствено конвенционалните централи. Договорът за достъп урежда условията и реда, при които съответният производител използва мрежата, към която е присъединен обектът му. Видно от приложения договор за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа, същият е сключен между [фирма] и [фирма] на основание чл. 84, ал. 2, както и чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ. В тази връзка доводите на касатора са неоснователни, а изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани на представените доказателствата.

Твърдението в касационната жалба, че първостепения съд неправилно е преценил, че нарушението на чл. 36а от ЗЕ не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно. Правилно съдът е приел, че нарушението не е съществено по характера си, тъй като не е засегнало правото на жалбоподателя на защита. Смисълът на оповестяването е да бъдат информирани потребителите на предоставяната услуга за предстоящо производство във връзка с промяна на цената, на която тя се предоставя. Това уведомление е извършено от регулиращата комисия, която е публикувала на интернет страницата си информация за започналото административно производство по издаване на решение Ц-27 и за предстоящото му обществено обсъждане. С това жалбоподателят също следва да се счита уведомен и не е имало обективна пречка да участва на обсъждането и след като се запознае с предложенията, да вземе становище по тях, както са направили редица други субекти на правоотношения, във връзка с енергетиката. С оглед константната съдебна практика съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на административния акт, когато ако не е допуснато би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая твърдяното нарушение не е от такъв характер, тъй като в проведената административна процедура енергийните предприятия са имали възможност да вземат участие и да изразят становища. Позоваването на съдебна практика, формиране при оспорване на решение №ц-33/2012г. не е коректно, тъй като с това решение е определена временна цена за достъп и при приемането му не е провеждана процедура пред административния орган - решението е прието един ден след подаване на заявленията на електроразпределителните и електропреносното дружества. Ето защо неспазването от [фирма] на задължението му по чл. 36а, ал. 1 ЗЕ не съставлява нарушение на административните правила, водещо до незаконосъобразност на административния акт.