Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Г., срещу Решение № 56 / 19. 01. 2016 г. по адм. д. № 2533 / 2014 г. по описа на Административен съд Бургас.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като безспорно била доказана исковата претенция и настъпването на вредите. Моли да се отмени решението на Административен съд Бургас и да се присъди претендираното обезщетение.

В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът – Главни дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, чрез писмен отговор и писмено становище на процесуалния се представител, моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения от Д. Я. Г. иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията", за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева, за претърпени в периода от 24. 03. 2009 г. до 23. 01. 2014 г., както и за периода от 11. 04. 2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 17. 12. 2014 г, неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация при Затвора в гр. Б., като е осъдил ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1130 лева. Претенциите на ищеца са били свързани с влошаване здравословното му състояние, чрез заболяване от туберкулоза, причинено от длъжностните лица от администрацията на затвора, които с бездействието си са способствали за установяване на...