Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:Б. Ц. П. Ж. при секретар Б. П. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяЙ. К. по адм. дело № 3798/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1095 от 22.02.2021г., постановено по адм. д. № 12510/2020г. Административен съд – София град, първо отделение, петнадесети състав, е отменил по жалба на „К. С. ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Б. А. А., Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – С819 – 0083114 от 27.11.2020г. на началник на отдел Оперативни дейности – София в Главна дирекция“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

С решение за поправка на явна фактическа грешка № 1287 от 01.03.2021г. по същото дело съдът е допуснал поправка в диспозитива на решението, като след името Б. вместо „А. А.“ да се чете „Александров“.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Л. Х. в качеството му на началник на отдел Оперативни дейности София, Дирекция „Оперативни дейности“, в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Национална агенция за приходите. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Ответното по касационната жалба дружество „К. С. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г. Д. № 67, представлявано от управителя Б. А., чрез процесуалния си представител адв.Л. К. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението Административен съд – София град е отменил по жалба на „К. С. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г. Д. № 67, представлявано от управителя Б. А., Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – С819 – 0083114 от 27.11.2020г. на началник на отдел Оперативни дейности – София в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол, при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл.186,ал.1,т.1,б.“а“ ЗДДС и чл.187 ЗДДС е постановена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – индийски ресторант „Кохинор“, находящ се в гр. София, бул.“Г. Д. № 67, стопанисван от „К. С. ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ. Решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите на административния съд относно материалната законосъобразност на оспорения акт са изложени на стр.2 и 3 от решението. Дадено е тълкуване на разпоредбата на чл.118,ал.1 ЗДДС която установява задължение за всяко регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, като редът и начинът на издаване са регламентирани детайлно в Наредба № Н – 18/2006г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устрлойства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Дадено е и тълкуване на нормата на чл.186,ал.1 ЗДДС която урежда налагането на принудителни административни мерки при допуснати нарушения на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Изведен е извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че от дружеството жалбоподател е допуснато нарушение на нормата на чл.118,ал.1 ЗДДС, като при извършена покупка на храна за в къщи на стойност 34,77лв. в стопанисван от него обект не е издадена фискална касова бележка. В допълнение е посочено, че по силата на чл.186,ал.1,т.1,б.“а“ ЗДДС административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка, т.е. същият няма право на преценка дали да наложи или не приложи мярката, като на негова преценка е предоставена само възможността да определи срока за продължителност на мярката. Първоинстанционният съд е обосновал констатация, че определеният със заповедта 14дневен срок на мярката не е определен при спазване на принципа за съразмерност, установен с чл.6,ал.2 АПК. Мотивите в тази насока се изразяват в следното: - в съобразителната част на заповедта по отношение на срока на мярката са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ – за значимост на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване на защита на държавни бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение; не става ясно как е формирана волята на органа за определяне на срок на мярката около средния размер, които конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест; липсва анализ на стойността на продажбата спрямо дневния оборот на търговеца, къде се намира обекта, какъв оборот има, от дружеството извършвани ли са други подобни нарушения, които обстоятелства биха били относими относно преценката за определяне на срок на ПАМ около средния размер. Изложени са и доводи, че нарушението е констатирано за пръв път, че не е констатирана разлика между отчетената и фактическата наличност, не е изследван дневен, седмичен и месечен оборот на търговския обект. На основание изложеното е обоснован краен извод, че определянето на срок за налагане на мярката от 14дни при тези обстоятелства се явява несъразмерно, тъй като се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ, която е засегната допълнително и от наложените противоепедемични мерки и се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането на съответни на нарушението мерки. В допълнение е посочено, че налагането на ПАМ не може да предотврати вредните последици от нарушението, тъй като то е довършено, съответно да предотврати бъдещи административни нарушения и последиците от тях, а само ще преустанови търговската дейност в обекта.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна.

Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел Оперативни дейности – София, Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за не законосъобразна и като такава следва да бъде отменена. На основание тълкуване на относимите правни разпореди и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането й е съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон.

По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното:

По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като определеният срок за налагане на мярката е в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл.6,ал.2 АПК. В допълнение на изложеното от административния съд следва да бъде посочено следното:

Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, при съответствие на фактическата и отчетената касова наличност, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по - голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, в който смисъл като краен резултат са изложените мотиви на първоинстанционния съд. Посоченото в касационната жалба, че при определяне на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което не подлежи на контрол от съда, е вярно, но е вярно и това, че съдът упражнява контрол за законосъобразност на издадената заповед да налагане на ПАМ, и след като по закон същият няма правомощие да извърши корекция на определения за налагане на мярка/макар вече и да съществува съдебна практика в този смисъл /, единствената възможност която остава, е да отмени заповедта изцяло като незаконосъобразна.

Като е стигнал до краен извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Националната агенция по приходите – София в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, издател на оспорената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 500лв. съгласно представения на л. 14 от настоящето дело договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1095 от 22.02.2021 г. на Административен съд – София град, първо отделение, петнадесети състав, постановено по адм. д. № 12510/2020 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 1287 от 01.03.2021г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – София да заплати на „К. С. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г. Д. № 67, представлявано от управителя Б. А., разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 / петстотин/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Бисер Цветков

/п/ Петя Желева