Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР С. З срещу решение № 161 от 20.06.2016 г. по адм. дело № 540 по описа за 2015 г. на Административен съд – С. З.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – Х. Х. К. от [населено място], [община], чрез своя процесуален представител в писмено становище до съда, оспорва жалбата и моли съда да потвърди съдебното решение на АС отм. а Загора. Претендира присъждането на съдебни разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за неоснователна по същество.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 15/1228-000870/07.12.2015 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР С. З, с която на Х. Х. К., на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е доказано безспорно, че Х. К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5...