Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационен протест на прокурор от Районна прокуратура гр. П. срещу решение № 317 от 20.06.2016 г., постановено по адм. дело №276/2016 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлен протеста му против разпоредбата на чл.47, т.9 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията О. П/Наредбата/, приета с изменението и допълнение на същата наредба с решение №203/31.10.2013г., взето по Протокол №12 на Общински съвет Пазарджик.

Касаторът оспорва решението като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано по съображения подробно изложени в касационния протест. Иска решението да бъде отменено, а спорът - решен по същество.

Ответникът – Общински съвет гр. П., в писмен отговор до съда, оспорва протеста.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на протеста.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационния процес за процесуално допустим, като подаден в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

С оспореното решение Административен съд – Пазарджик е отхвърлил протеста на прокурор в Районна прокуратура гр. П. против разпоредбата на чл.47, т.9 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията О. П

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт е постановен от компетентен орган – Общински съвет Пазарджик в рамките на неговата компетентност, в законоустановената форма при стриктно спазване на процесуалния закон и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е приел, че с разпоредбата на чл.47, т.9 от Наредбата е определена такса за издаване на разрешение за строеж за извършване на работи, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални пространства/по чл.72 ЗУТ/. Издаването на разрешение за строеж е административна услуга, за което е предвидено заплащане на такса, която се определя от Общинския съвет. Така мотивиран съдът е отхвърлил протеста. Решението е правилно.

Настоящата инстанция споделя съображенията на административния съд, изложени в първоинстанционното решение.

Разпоредбата на чл. 47, т.9 от Наредбата има следното съдържание : „ Размерът на таксите за технически услуги се определя както следва: за издаване на разрешение за строеж за извършване на работи, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални пространства/ по чл.72 ЗУТ/ - 50 лева“.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 б.“д“ от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/ общините събират и местна такса за технически услуги. Разпоредбите на чл.8 и чл.9 предоставят правомощия на Общинския съвет да определя размера на таксите при спазване на определени принципи и да приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Разпоредбата на чл.107 т. 8 ЗМДТ предвижда, че общината събира такса за техническа услуга и за издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях.

А според чл.72, ал.1 ЗУТ работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални пространства се извършват въз основа на разрешение за строеж.

Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че издаването на разрешение за строеж за строителни дейности по чл.72, ал.1 ЗУТ е техническа услуга, за която следва да се заплаща такса, определена от Общинския съвет с наредбата по чл.9 от ЗМДТ. В случая предвидената такса е не за разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални пространства, както счита прокурорът от РП - Пазарджик, а за издаване на разрешение за строеж, необходимо за извършване на строителни дейности по чл.72, ал.1 ЗУТ. Определената от Общинския съвет такса е за услуга, изрично предвидена в чл.107,т.8 ЗМДТ, следователно същата е приета в съответствие с материалния закон и при правилно приложение на разпоредбите на чл.6-чл.9 ЗМДТ.

При приемането на акта е спазена и процедурата, разписана в чл.75 - чл.80 АПК и в ЗНА.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебният състав е обсъдил всички доводи и възражения за страните, анализирал е всички факти от значение по случая и е достигнал до правилни правни изводи. Решението е обосновано. Изводите на съда се подкрепят от доказателствата по делото.

При това положение Административен съд – Пазарджик правилно е отхвърлил протеста на прокурора като е приел, че оспорената разпоредба от наредбата е законосъобразна.

Предвид изложените по-горе съображения, обжалваното решение не страда от пороците, поддържани от касатора, както от такива, за които съдът, по силата на чл.218, ал.2 АПК, следи служебно, поради което съдебният акт следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, пр.1 АПК Върховният административен съд РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 317 от 20.06.2016 г., постановено по адм. дело №276/2016 г. по описа на Административен съд гр. П.. Решението е окончателно.