Образувано е по касационна жалба на пълномощника на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], срещу решение № 37 от 15.02.2016 г., постановено по адм. д. № 435/2015 г. по описа на Административен съд отм. а Загора, VІІ състав. Алтернативно са релевирани оплаквания за недопустимост на съдебния акт, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт.
Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - [населено място], чрез юрисконсулт Л., моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд отм. а Загора е отхвърлил жалбата на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], против предписания, обективирани в протокол за извършена проверка № 026283 от 24.06.2015 г., на инспектори на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място].
При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от надлежен състав, в дължимата по закон форма и е подписано. Съдът е статуирал в пределите на спора, предмет на който е бил законосъобразността на предписания, обективирани в протокол за извършена проверка № 026283 от 24.06.2015 г. на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], а не постановленията от 24.03.2015 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение с П. Х. М. и В. Ж. Ж., за които правилно съдът е приел, че представляват влезли в сила административни актове, тъй като не са били оспорени от [фирма] и същите не подлежат на преразглеждане. В тази връзка изложените от касатора оплаквания, че съдът не е изследвал законосъобразността на постановленията от 24.03.2015 г., както и че същите са били предмет на делото, са неоснователни.
Спорът е разяснен изцяло. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства по делото, които са разгледани в тяхната съвкупност. Анализът им е обоснован с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към правните норми, които са приложени правилно.
От данните по делото се установява, че на 24.03.2015 г. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” е издал постановления по чл. 405а, ал. 1 КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение между [фирма] и лицата П. Х. М. и В. Ж. Ж., считано от 20.02.2015 г. По делото няма данни цитираните постановления да са били обжалвани от [фирма], поради което са влезли в сила административни актове, които не подлежат на преразглеждане.
Съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда.
В нарушение на постановленията, работодателят [фирма] е сключил трудов договори с П. Х. М., считано от 17.04. 2015 г., а с В. Ж. Ж., считано от 25.03.2015 г.
Процесните предписания, с които на работодателя е разпоредено да посочи в трудовите договори на цитираните лица начална дата 20.02.2015 г., представляват принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно тази разпоредба за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда разполагат с правомощието да дават задължителни предписания на работодателите.
Неправилно е становището на касатора, че не е налице законово основание за коригиране на подадените данни за М. и Ж. с предходна дата. Според чл. 5, ал. 6 КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. По силата на цитираната законова делегация е издадена Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г. с последващи изменения и допълнения. В чл. 6а, ал. 1 от тази Наредба, (Нов – ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) изрично е посочено, че работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси или самоосигуряващите се лица могат да коригират подадените данни с декларации по чл. 2, ал. 1, като подават декларация с коректните данни и попълнен код за корекция.
Като е приел, че оспореният административен акт, е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд отм. а Загора е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 15.02.2016 г., постановено по адм. д. № 435/2015 г. по описа на Административен съд отм. а Загора, VІІ състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.