Министърът на правосъдието на основание чл. 17 от Закона за устройството на съдилищата е сезирал Върховния съд, Общо събрание на гражданската колегия, да издаде тълкувателно решение по следния въпрос, който на практика поражда съмнение и не се решава еднакво от съдилищата: може ли съдът да намали задатъка по чл. 93 ЗЗД, ако той е прекомерно голям, както това може да направи с неустойката по чл. 92 от същия закон.

Върховния съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид следното:

От текста на чл. 93 ЗЗД личи, че даденият задатък служи като доказателство, че е сключен договорът, че задатъкът обезпечава изпълнението на договора и че той при неизпълнение на договора служи за обезщетяване на изправната страна. Размерът на обезщетението в случая е определен от закона в размера на задатъка.

Доколкото задатъкът изпълнява същите функции да обезпечава изпълнението и като обезщетение за вредите от неизпълнението (без да е нужно те да се доказват), той се явява институт, напълно аналогичен с неустойката. Затова, дори и при липса на изричен текст в чл. 93 ЗЗД, следва да се приеме, че и към задатъка е приложима разпоредбата на чл. 92, ал. 3 ЗЗД. Ако съдът констатира, че задатъкът е прекомерно голям в сравнение с претърпените вреди, или ако задължението е изпълнено неправилно или само отчасти, съдът може да намали размера на задатъка, определен като обезщетение за неизпълнение. Съдът може да приложи към задатъка разпоредбата на чл. 92, ал. 3 ЗЗД - по аналогия.