ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 42 ОТ 01.03.1967 Г., ОСГК НА ВС
Правото на задържане на жилищен имот при отмяна на възлагателното решение
Съделителят, на когото е възложен неподеляемият имот и който въз основа на това е изплатил изцяло или отчасти същия, ако се намира в негово владение, в случаите, когато решението за възлагане бъде отменено и имотът се възложи на друг съделител, има право да задържи имота...
чл. 288, ал. 2 ГПК отм.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 37 ОТ 01.03.1967 Г. ПО ГР. Д. № 9/1967 Г., ОСГК НА ВС
За правото на задържане на имот при отмяна на възлагане в делбено производство
СЪДЪТ РЕШИ: Съделителят, на когото е възложен неподеляемият имот и който въз основа на това е изплатил изцяло или отчасти същия, ако се намира в негово владение, в случаите, когато решението за възлагане бъде отменено и имотът се възложи на друг съделител, има право да...
чл. 288, ал. 2 ГПК отм.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 25 ОТ 02.02.1961 Г., ОСГК НА ВС
Приложимост на института за възстановяване на срок при обжалване на решения на особени юрисдикции или актове на административни органи
Институтът за възстановяване на срок намира приложение и при обжалване на решенията на особените юрисдикции или актовете на административни органи. Въпросът за възстановяване на срока трябва да се постави пред инстанцията, която е издала решението или акта, който се обжалва, т. е. съответната особена юрисдикция...
чл. 37 ГПК отм.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 142-3 ОТ 11.11.1954 Г., ОСГК НА ВС
Приложимост на чл. 92, ал. 3 ЗЗД към задатъка по чл. 93 ЗЗД
Ако съдът констатира, че задатъкът е прекомерно голям в сравнение с претърпените вреди, или ако задължението е изпълнено неправилно или само отчасти, съдът може да намали размера на задатъка, определен като обезщетение за неизпълнение. Съдът може да приложи към задатъка разпоредбата на чл. 92, ал....
чл. 93 ЗЗД
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 02.01.1953 Г., ОСГК НА ВС
Относно действителността на сделки, нарушаващи чл. 40 ЗПИНМ, и приложното поле на чл. 74 ЗПИНМ
Прилагането на тая норма към другите отчуждителни сделки всъщност отива към аналогията, при която не се цели да се издирва истинската воля на законодателя, а се дири предполагаемата воля на същия законодател. Но към аналогията може и трябва де се прибягва само в изключителни случаи,...
чл. 40 ЗПИНМ отм.