РЕШЕНИЕ № 8353 София, 29.09.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВАБРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Иванова и с участието на прокурора Емил Дангов изслуша докладваното от съдията Бранимира Митушева по административно дело № 3825 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Чепеларе, подадена чрез процесуалния представител адв. Стамболова, и по касационна жалба на В. Кехайова, подадена чрез процесуалния представител адв. Радева, срещу Решение № 337 от 18.11.2020 г., постановено по адм. дело № 104/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отменена заповед № 91 от 27.02.2020 г. на кмета на Община Чепеларе и е осъдена Община Чепеларе да заплати разноски по делото.

В касационната жалба на кмета на Община Чепеларе се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът приема, че очертаните с ограничителни линии допустими параметри на застрояване подлежат на контрол за законосъобразност в настоящото производство, както и че, с оглед предвидената височина 10 м., отстоянието от тези линии следва да не е на по-малко от 5 м. Твърди се още, че процесният подробен устройствен план /ПУП/ не дава височини и отстояния на застрояването с точни цифри, като в него е посочена само максимално допустимата височина на застройката, която се базира на зададените показатели за плътност и Кинт, съгласно чл. 18 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Излагат се доводи, че конкретното разположение на строежите следва да се определя с работен устройствен план, с виза за...