Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. К. С. В. при секретар С. П. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от съдиятаС. В. по адм. дело № 3828/2021
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по касационна жалба на В. П. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Б., срещу решение № 92 от 07.01.2021г., постановено по адм. дело № 9515/2019г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с която е отхвърлена жалбата му против заповед № РВЕ 19 – РД09 – 146 от 01.07.2019г. на Кмета на СО – район „Възраждане“, с която на основание чл. 194 ал. 1 и 3 от ЗУТ е наредено на В. П. да осигури свободен достъп до апартамент [номер] – първо ниво, находящ се на трети етаж от четириетажна сграда с идентификатор № 68134.300.85.2.6, разположена на уличната регулация в УПИ VI – 8, кв. 108, м. „Зона Б-2“ с административен адрес гр. София, [улица] на служителите в отдел „УТКРКС“ при район „Възраждане“ на СО, за извършване на контролни работи във връзка с процедура по чл. 224, чл. 224а и чл. 225 и чл. 225а ЗУТ.
В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. К. на СО – район „Възраждане“ не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповеди на кмета на СО, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че са били налице материалноправните предпоставки за издаването й, тъй като при извършена на място проверка на 24.09.2019г. от контролните органи във връзка с установяване на наличието или не на незаконен строеж „преустройство и промяна на предназначението на тавански етаж от апартамент № 6 в 4 стаи с 4 санитарни възли към тях /4 студия/“, жалбоподателят не е осигурил достъп до имота за извършване на проверката, за което е съставен констативен протокол № 1 от 19.04.2019г. и още един от 24.04.2019г. Посочил е, че с тях е установено неизпълнение на задължението по чл. 194 ал. 1 ЗУТ от страна на Павлов. Приел е, че дали се касае за строеж е неотносимо към това производство, тъй като този факт ще се установи след извършване на проверката. Приел е, че при установено неизпълнение на задължението по посочената разпоредба от страна на жалбоподателя са били налице предпоставките за издаване на заповедта. Посочил е и че оспореният акт е в съответствие с целта на закона. Поради това е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е правилно.
Правилен е извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед, съответен на събраните доказателства по делото и материалния закон. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. В случая за жалбоподателя е възникнало задължение да осигури свободен достъп до собствения му имот, предмет на заповедта, за извършване на предписани контролни работи във връзка с отпочнала процедура по чл. 224, 224а, 225 и 225а ЗУТ, т. е. за извършване на контролни работи във връзка с устройството на територията. Достъпът следва да е определен в конкретни параметри, като в настоящия случай със заповедта е наредено на касатора да осигури свободен достъп до имота му на лица от общинската администрация по контрол на строителството, поради наличието на данни относно извършено незаконно строителство в имота. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случай на незаконно строителство и дали въобще е налице строеж следва да се прецени на място и в друго производство, което може да бъде инициирано след извършане на проверката. С нормата на чл. 194 от ЗУТ е въведено императивно задължение за адресата на заповедта да осигури свободен достъп до имот с оглед определени цели. Последните са подробно изброени в процесната заповед, съответни са и на закона, поради което същата се явява мотивирана и обоснована от фактическа и правна страна. Неоснователно е и възражението за накърняване на частна собственост, тъй като намесата в случая е законово предвидена, съразмерна и съобразена с целта на закона, а именно установяване на евентуално незаконно строителство и предотвратяване на допускането на такова.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 07.01.2021г., постановено по адм. дело № 9515/2019г. по описа на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Кабурова
/п/ Славина Владова