№69 София, 16.08.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести юни през двехиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 3903 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К., действаща лично и със съдействието на баща си Г. Г. К., приподписана от адвокат В. Л., против решение № 82 от 8.03.2016 г., постановено по гр. д. № 918 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е обезсилено решение № 120 от 12.09.2015 г. по гр. д. № 184/2015 г. на Районен съд-Панагюрище в частта за признаване за установено по отношение на В. Д. А. и Н. Г. К., че В. Д. А. не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 55302.501.3435.1.1, представляващ жилище от 85 кв. м. в двуетажна жилищна сграда, върху който имот е предприето изпълнение „публична продан“ за разликата над 2/6 ид. ч. до пълния размер от 6/6 ид. ч. и в частта за признаване, че собственик на ид. ч. от същия самостоятелен обект, а другата ид. ч. при условията на СИО и в резултат на необезпокояваното и непрекъснато владение в продължение на 34 години, представлява собственост на ищцата Т. З. А., като производството е прекратено в тази част и първоинстанционното решение е потвърдено в частта за признаване на установено по отношение на В. Д. А. и Н. Г. К., че В. Д. А. не е собственик на определените от ЧСИ...