Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – гр. С. срещу решението от 18.07.2005 г. по адм. дело № 202/2005 г. на Софийския градски съд, адм. отделение, ІІІб състав.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
От данните по делото е видно, че с решение № 170 от 15.07.2004 г. по гр. дело № 1344/2004 г. Софийският районен съд на основание чл. 26 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е настанил децата М. Н. Х., род. 30.10.1987 г. и И. Н. Х., род. 25.12.1988 г. в семейството на тяхната леля С. Б. А.а – Георгиева. На 29.09.2004 г. С. Б. А.а – Георгиева е подала молба-декларация с рег.№ 4 от същата дата, с която е поискала на основание чл. 49 и чл. 51 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) да й бъде отпусната месечна помощ. По молбата е направено проучване и е изготвен социален доклад, в който е посочено, че молителката и нейния съпруг за предходния на молбата месец август 2004 г. са имали общ доход в размер на 765,35 лв., а освен това молителката получава за двете деца месечни помощи в размер на 54 лв. по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца и 28 лв. по чл. 40 от Правилника за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (сега отменен с ПМС № 343 от 17 декември 2004 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.). А максималният доход по чл. 49, ал. 1 ППЗЗДет, даващ право на месечно подпомагане, за двучленно семейство е 400 лв. Въз основа на тези данни в социалния доклад директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – С. С. с решение № 004-М от 19.10.2004 г. е отказал да отпусне на молителката исканата от нея месечна помощ. Отказът е мотивиран така: "Не отговаря на условията на чл. 49, ал. 1 от ППЗЗД – по-висок доход от норматива". С. Б. А.а – Георгиева е оспорила законосъобразността на отказа пред касационния жалбоподател, който със своя заповед № 551 от 16.11.2004 г. го е потвърдил. За да постанови този резултат касационният жалбоподател е приел, че в случая "семейството включва само двамата съпрузи, защото дъщерята А. Г. е пълнолетна" и че "двете момичета, настанени в семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет, не се вземат предвид при определяне броя на членовете на семейството".
Сезиран с жалба от С. Б. А.а – Георгиева, Софийският градски съд с посоченото по-горе решение е отменил заповедта на касационния жалбоподател и на основание чл. 42, ал. 3 от Закона за административното производство (ЗАП) му е изпратил преписката за решаване на въпроса по същество. Приел е, че в хипотезата на чл. 49, ал. 1 ППЗЗДет се имат предвид именно тези настанени деца, за които се отпускат помощите.
Решението не противоречи на материалния закон, но е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - налице е касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б."в" от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 11 ЗВАС, което налага неговата отмяна.
Според чл. 49, ал. 1 ППЗЗДет за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, могат да се отпускат месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход. Прочитът, направен на тази разпоредба от касационния жалбоподател, е изложен в касационната жалба така: "Законодателят не е регламентирал по един ясен и категоричен начин, че точно настанените по реда на ЗЗДет деца се вземат предвид при определянето на средномесечния доход. Какво би станало, ако семейството, в което са настанени такива деца, има свои деца - тогава кои деца се вземат предвид - своите или настанените или всички деца. Следва да се има предвид и факта, че настанените по реда на ЗЗДет деца категорично не са членове на семейството на своите роднини или близки - те са самостоятелно семейство и биха могли да имат свои доходи, напр. от стипендии, пенсии, наеми на имущества и т. н.".
Върховният административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от касационния жалбоподател становище.
Употребата на израза "съпрузите" в хипотезата на чл. 49, ал. 1 ППЗЗДет няма това значение, което му се придава в касационната жалба. Необходимо е да се подчертае, че законодателят наред с този израз е употребил и израза "родителя/родителите", което означава, че роднините и близките, при които са настанени за отглеждане деца по ЗЗДет, може да имат свои деца, а може и да нямат, в какъвто случай те не са "родителя/родителите", а са само "съпрузите", живеещи заедно. Оттук нататък следват изложените вече от Софийския градски съд мотиви, които се споделят напълно от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Законосъобразен е крайният извод, направен от Софийския градски съд в обжалваното решение, че при определянето на средномесечния доход трябва да бъдат взети предвид всички ненавършили пълнолетие деца - както собствените на роднините и близките, така и настанените при тях по реда на ЗЗДет.
Това решение, обаче, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 33 и чл. 41, ал. 2 ЗАП.
Според чл. 44, ал. 2 ЗЗДет дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане предоставят финансова помощ и/или помощ в натура при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Повече правила досежно актовете, с които се издават или отказват такива помощи и евентуално досежно тяхното обжалване по административен или съдебен ред ЗЗДет не съдържа. Според чл. 53 ППЗЗДет в срок до 20 дни от подаване на молба-декларацията, с която се иска помощ по ЗЗДет, директорът на дирекция "Социално подпомагане" се произнася с решение за отпускане на помощта или с мотивиран отказ. Това решение по своята същност е конститутивен индивидуален административен акт и при липса на процесуални правила за неговото издаване и обжалване в специалния закон (ЗЗДет) следва да бъдат прилагани правилата на общия административнопроцесуален закон - Закона за административното производство (ЗАП). Както се посочи по-горе С. Б. А.а – Георгиева, поискала помощта по чл. 49, ал. 1 ППЗЗДет, е оспорила законосъобразността на отказа да й бъде отпусната такава помощ пред касационния жалбоподател, който със своя заповед № 551 от 16.11.2004 г. го е потвърдил. Направеното от С. Б. оспорване следва да бъде прието за оспорване по административен ред по смисъла на раздел І от глава ІІІ на ЗАП, поради което заповедта, с която касационният жалбоподател е потвърдил отказа, има характер на решение по чл. 30, ал. 1 ЗАП, с което по-горестоящият административен орган отхвърля жалбата срещу оспорения пред него индивидуален административен акт. А с оглед на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАП пред съда ще подлежи на обжалване не решението на по-горестоящия административен орган, а оспореният пред него индивидуален административен акт. В случая това е решение № 004-М от 19.10.2004 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика и Софийският градски съд е следвало да приеме, че всъщност жалбата на С. Б. е насочена към това решение, а не към заповедта на касационния жалбоподател, която в случая не подлежи на обжалване пред съда, защото засягащият С. Б. отказ е постановен с решението на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика, а не е постановен със заповедта на касационния жалбоподател. А щом като оспореният пред съда административен акт е решението на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика, той (съдът) следва да се произнесе по законосъобразността на това решение като индивидуален административен акт, а не по законосъобразността на заповедта на касационния жалбоподател, имаща характер на решение по чл. 30, ал. 1 ЗАП. Пак от това кой е подлежащия на проверка административен акт, следва и задължителното конституиране на директора на дирекция "Социално подпомагане" Сердика като ответник по жалбата на С. Б. за да му се даде възможност да докаже законосъобразността на издадения от него отказ.
По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че е налице касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б."в" ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС, поради което решението на Софийския градски съд следва да бъде отменено, а на основание чл. 40, ал. 2, изр. 1-во ЗВАС делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото е препоръчително да се даде отговор на и въпроса правилно ли с оглед на § 1, т. 10, б. "б" ПЗР на ППЗЗДет в социалния доклад, респ. в издаденото въз основа на този доклад решение, е прието, че получаваните от С. Б.
28 лв. по чл. 40 от Правилника за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите следва да бъдат включени в доходите за определяне на средномесечния доход.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 18.07.2005 г. по адм. дело № 202/2005 г. на Софийския градски съд, адм. отделение, ІІІб състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ М. А. А.Е.