Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по касационна жалба, подадена от юрк. Д. В., в качеството й на юрисконсулт при РЗОК – Сливен, пълномощник на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), гр. С.. С касационната жалба е оспорена правилността на решение № 142 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 245/ 2012 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което НЗОК е осъдена да заплати на ”Пейчеви – 7” ЕООД сумата от 36 828.79 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г., ведно със законната лихва от 02.10.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението, сумата от 15 435.68 лв., представляващи лихва за закъснение в периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г. и разноски по делото в размер на 525 лева.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи - касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението.
Ответникът по делото – „Пейчеви – 7” ЕООД, не е взел становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е постановил правилно решение. Правилен е изводът на съда за основателност на иска срещу НЗОК по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по основание и по размер. Размера на вредите за процесния период е установен от заключението на съдебно – икономическа експертиза (СИЕ). Причинените имуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от увреждането в резултат на незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съответния ред.
Върховният административен съд – трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният от ”Пейчеви – 7” ЕООД иск, с правно основания чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, против НЗОК, като е осъдил ответната страна за заплати на ищеца обезщетение в размер на 36 828.79 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г., ведно със законната лихва от 02.10.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението, сумата от 15 435.68 лв., представляващи лихва за закъснение в периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г. и разноски по делото в размер на 525 лева.
За да постанови своето решение по главния иск, съдът е приел за установено твърдението на ищеца, че вследствие действието на установената по съответния ред незаконосъобразност на колона 7 ”пределна цена на националната здравноосигурителна каса” и колона 9 ”максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева” от Приложение № 2 ”Лекарствен списък на НЗКО” в сила от 01.02.2008 г. – работна версия за аптеки, неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК – РД–16-3 от 10.01.2008 г., в качеството си на изпълнител по договор № 200041 от 27.03.2006 г. и Анекс № 3 към него за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК е претърпял в периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г. имуществени вреди, изразяващи се в пропуска да увеличи имуществото си със сумата от 36 828.79 лв., а общия размер на законната лихва върху главницата за всеки петнадесет дневен период, от процесния, изчислен от датата на плащането на фактурата, възлиза на 15 435.68 лв.
Съдът е приел, че правният статут на НЗОК е определен в чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Правата и задълженията на НЗОК като орган, осъществяващ задължителното здравно осигуряване, са визирани в чл. 2 НРД/ 2006 г., а предметът на дейност на НЗОК е очертан в чл. 7 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК. Първоинстанционният съд е приел, че НЗОК е държавен орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулиращ обществените отношения, във връзка със задължителното здравно осигуряване на населението, а при изпълнение на правомощията си НЗОК извършва административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по предявените на това правно основание обективно съединени искове.
Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК – РД–16–3 от 10.01.2008 г., издадено от директора на НЗОК е определено като ”административен акт, с който за неопределен кръг правни субекти се създавали конкретни административни задължения”. Същото било отменено като незаконосъобразно по предвидения в закона ред. Търговецът е прилагал предписанията в Указанието при извършването на дейността си по продажба на лекарства до отмяната му по съдебен ред от Върховния административен съд. В резултат на това той претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие на продажби по цени, различни от предвидените по Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП).
По отношение на претендираният размер на обезщетението съдът е съобразил установената фактическа обстановка с нормите на чл. 7 и чл. 8 НУПРРРЦЛП и е приел, че надценката, която начислява търговецът на дребно (какъвто бил ищецът в производството пред него) била точно определена величина – конкретен процент върху заявената цена на производителя, чийто размер бил различен в зависимост от стойността на лекарственото средство. Въз основа на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, съдът е приел за установено, че разликата между сумите, които ищецът е получавал от задължително здравно осигурените лица и действително дължимата сума, съгласно НУПРРРЦЛП, е в размер на 36 828.79 лв. – пропуснати ползи за аптеката, а размера на лихвата възлиза на 15 435.68 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че следва да присъди обезщетение, считано от датата на издаване на Указанието за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД–16–3 от 10.01.2008 г., тъй като здравната каса следвало да отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, а не от датата на влизане в сила на решението, с което това указание е било отменено. В случая става въпрос за унищожаем административен акт, който до момента на отмяната му е пораждал предвидените в правната норма последици и е действал като редовен акт. При отмяната му породените от него правни последици се заличавали с обратна сила. Поради това имуществената отговорност за вреди възниквала, както когато вредата била причинена от издаването или изпълнението на нищожен, така и от издаването или изпълнението на унищожаем административен акт. Поради това обезщетението за вреди е дължимо от момента на издаване на незаконосъобразния акт, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което този акт е отменен. Затова обезщетението е изискуемо от 01.02.2008 г., а претенцията на ищеца се явява основателна от посочената дата до 31.05.2009 г. Решението по главния иск е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
”Пейчеви – 7” ЕООД е изпълнител по договор № 200041 от 27.03.2006 г. и Анекс № 3 към него с НЗОК за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Член 23, ал. 2 от този договор (л. 16) предвижда предоставянето от фармацевта – изпълнител на отстъпка в размер на 8 % от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и НЗОК. Със сключването на договора, изпълнителят доброволно е възприел приложимостта на клаузата за отстъпката, знаел е за последиците от изпълнението й, изразени по същество в намаляването на печалбата на аптеката. Директорът на НЗОК, в случая е страна по облигационно отношение, а не действа и като административен орган, защото не е в правомощията му да разпореди сключването на договора. Неприемането на спорната отстъпка от 8 % от пределната цена на лекарствените продукти, макар и да е препятстващо сключването на договора, не прави отношенията различни от договорните. Тя е част от съдържанието на облигационните задължения между страните, а правните последици от облигационни задължения са предмет на разглеждане от гражданския съд. Споровете, произтичащи от договори, страна по които е административен орган, както и относно евентуални действия от фактическо естество, обуславящи формирането на воля за обвързаност от правоотношението, са разрешими по общия исков ред.
Безспорно член 46, ал. 1 от Националния рамков договор между НЗОК, Български лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите (ССт) в България от 2005 г. оправомощава НЗОК да изготвя общи условия за сключване на договори с аптеки за отпускане на лекарствени продукти от лекарствения списък на НЗОК, което ги индивидуализира като типови договори. Тези общи и задължителни условия, включени в договорите и пораждащи правоотношенията на собствениците на аптеки с НЗОК, както бе посочено по горе, по своето съдържание са облигационни правоотношения и по отношение на тях са приложими правилата на договорното право. Ето защо, като се отчете особеното правно положение на НЗОК като орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване (чл. 6, ал. 1 ЗЗО) и характера на отношенията, които регулират договорите с касата, следва да се приеме, че НЗОК действа като орган на власт само в случаите, при които упражнява санкционни правомощия за неизпълнение на договора (в този смисъл ТП на ВАС № 5/ 2007 г.). При липсата на изрична правна уредба между аптеките и НЗОК не може да се приеме, че е налице основание възникването, съдържанието и прекратяването на договорите между тях да бъдат квалифицирани като отношения, подчинени на административна дейност и контрол.
Действително, видно от данните на приетата и неоспорена по делото съдебно – икономическа експертиза, ищецът е претърпял вреди в размера, посочен от последната. Тези вреди обаче не са в причинна връзка с твърдените действия и бездействия, свързани с едностранното изменение на лекарствения списък от НЗОК.
При така изложеното следва да си приеме, че първоинстанционният съд необосновано е приел за установено по делото наличието от една страна на административно правоотношение между НЗОК и ”Пейчеви – 7” ЕООД при и по повод изпълнението на договор № 200041 от 27.03.2006 г. и Анекс № 3 към него с НЗОК, сключен при действието на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК – РД–16–3 от 10.01.2008 г, а от друга – на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между действието на указанието и настъпилата вреда за ищеца.
Що се касае до правилността на решението в останалата му част, същото следва да се отмени също като неправилно с оглед зависимостта между основателността на главния иск, представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди в едно със законната лихва от 02.10.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението и искът за присъждане на лихва за закъснение за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г.
При този изход на делото, следва да бъдат отменено решението изцяло, включителни и в частта му за присъдените разноски. С оглед направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски в първата инстанция такива следва да бъдат присъдени в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 142 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 245/ 2012 г. по описа на Административен съд – Сливен. ОТХВЪРЛЯ
иска на ”Пейчеви – 7” ЕООД със седалище и адрес на управление град Н. З., ул. ”Х. К.” № 64, ЕИК 119666184, с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ против Националната здравноосигурителна каса за заплащане на сумата 36 828.79 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г., ведно със законната лихва от 02.10.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и искът за заплащане на сумата 15 435,68 лв, представляваща изтекла лихва върху главницата за периода 01.02.2008 г. до 31.05..2009 г. ОСЪЖДА
”Пейчеви – 7” ЕООД със седалище и адрес на управление град Н. З., ул. ”Х. К.” № 64, ЕИК 119666184 да заплати на Националната здравноосигурителна каса - София разноски в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Й. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ж. П./п/ И. А.а
Й.К.