Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С., бул. "Ц. Б. ІІІ" № 136, чрез юрк. И. З., срещу решение № 2867 от 01.12.2011 г. по адм. дело № 3045/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е прогласено за нищожно уведомително писмо с изх. № 01-6500/28756 от 28.05.2011 г. в частта, в която М. Л. е уведомен за извършено прихващане в размер на 460.16 лева. Касационният жалбоподател счита, че постановеното съдебно решение е нищожно. На първо място твърди, че уведомителното писмо не представлява административен акт, тъй като с него не се отказва изплащането на финансова помощ, а жалбоподателят е уведомен с уведомителното писмо за одобрение за извършено плащане по 141 мярка в размер на 2471.84 лв. и със същото писмо кандидатът се уведомява, че е извършено прихващане на наложената му санкция за бъдещ период в размер на 460.16 лв. за кампания 2009 г. по директните плащания. Самото направено прихващане се извършва съгласно чл. 51 пар. 1 (трети абзац) от Регламент № 796 и по реда на чл. 5б от Регламент № 885/2006 на комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР. Твърди, че са съществували предпоставките за извършване на прихващането на задължението на ДФЗ към бенефициера по мярка 141 - ДФ "Земеделие" и М. Л. си дължат взаимно пари, вземането на ДФЗ към кандидата е ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо и че прихващането не настъпва автоматично, а е необходимо едната страна да заяви на другата, че прихваща и в случая след извършване на прихващането, с волеизявление, обективирано в обявеното за нищожно уведомително писмо, М. Л. е уведомен за действията на фонда съгласно чл. 104 от ЗЗД, поради което съдът неправилно приема, че е налице отказано в определена част изплащане на финансова помощ. И тъй като според касатора уведомителното писмо не е индивидуален административен акт и не подлежи на разглеждане и отмяна от административните съдилища в страната, съдебното решение, което го прогласява за нищожно, също следва да бъде обявено за нищожно. На второ място касационният жалбоподател заявява, че писмото е подписано от лице, което е надлежно упълномощено от изпълнителния директор на фонда за издаването му, като се позовава и прилага към касационната жалба заповед № 01 - РД / 1268 от 06.04.2011 година. На трето място в жалбата се посочват аргументи за неправилност на съдебното решение. В тази връзка се моли решението да бъде обявено за нищожно, евентуално неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК.

От ответника М. Г. Л. от гр. В., е постъпил писмен Отговор, в който се моли подадената касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и по подробно развити съображения се правят две искания: 1. да бъде потвърдено изцяло съдебното решение и отхвърлена касационната жалба като се присъдят и направените по делото разноски. 2. да се отмени като незаконосъобразно в частта относно наложена "Редукция: 460,16 лева прихваната санкция за бъдещ период начислена от отдел "Директни плащания" - Уведомително писмо за одобрение № 1745/141 от ДФЗ - РА изх. № 01-6500 /28756/ 28.05.2011 г., да се разпореди на административния орган да му плати неоснователно удържаната сума. Допълнително е постъпило и писмено Становище.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима - подадена в срок от надлежна страна по делото, посочени са касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Решението на Административен съд - Варна е валидно, правилно и законосъобразно. Касаторът не сочи в жалбата си мотиви относно порока - нищожност на съдебното решение. Първоинстанционното решение е валидно - изготвено е в писмена форма, подписано, постановено от законен съдебен състав в пределите на правораздавателната власт на съда. Атакуваното съдебно решение е правилно и обосновано. Правилно съдът е приел, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт, доколкото извършената с него удръжка /прихващане/ на част от одобрената сума за подпомагане пряко засяга правата и законните интереси на адресата. По същество писмото представлява решение за отказано в определена част плащане, което било одобрено с влязла в сила заповед на Изпълнителния директор на фонда. Обоснован е изводът на съда за нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при издаването на административния акт, както и изводът за нищожност на оспорения административен акт, поради некомпетентност на издалия го административен орган.

С оглед датата на изпращане на касационната жалба чрез куриерска служба STAR POST - 19.12.11., същата се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 05.12.2011 г., видно от приложената по делото "разписка". Подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Предвид тези факти, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 2867 от 01.12.2011 година по адм. дело № 3045/2011 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - гр. В., Първо отделение, Трети състав ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Уведомително писмо изх. № 01 - 6500 /28756 от 28.05.2011 година на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, с която М. Г. Л. от гр. В. е уведомен за извършена редукция в размер на 460,16 лева от подлежаща на изплащане сума по заявка № 03/141/00173/3/2. С втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА ответника Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя М. Г. Л. от гр. В., сумата 10 лева направени разноски.

Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт, доколкото извършената с него редукция /удръжка/ на част от одобрена сума за подпомагане пряко засяга права и законни интереси на жалбоподателя и подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Издаденото писмо оказва неблагоприятно влияние и върху последващите взаимоотношения на жалбоподателя (предвид правилата за подпомагане по мерките, за които е кандидатствал), с ДФ "Земеделие" и по същество писмото обективира взето решение за отказано в определена своя част плащане, което е одобрено с влязлата в сила заповед № 01-РА/1193/23.04.2010 г. на Изпълнителния директор на фонда. Съдът е констатирал, че оспореното уведомително писмо е издадено от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", който съгласно Устройствения правилник на фонда не е компетентен да взема решения, с които се отказват одобрени със заповед на изпълнителния директор плащания. В тази връзка съдът е цитирал чл. 11а и чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и чл. 10, ал. 1, т. 1, чл. 12 и чл. 13 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" и след анализ на посочените разпоредби съдът е стигнал до извода, че органът, който е компетентен да взема решения за одобряване или отхвърляне на проекти по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП), прилагани от Разплащателната агенция, е изпълнителният директор. Отделно от това съдът е посочил, че от формулираната в уведомителното писмо фраза "прихваната санкция за бъдещ период, начислена от отдел Директни плащания на площ", не могат да се установят нито фактическите констатации за нарушение или неизпълнение на изисквания за финансиране, начина, по който е определен размера на т. нар. санкция, нито правното основание, на което е удържана сумата, а липсата на мотиви (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), както и на документи и доказателства, от които да се установят съображенията на административния орган за издаване на обжалваното писмо, прави невъзможна и проверката за материалната законосъобразност на същото. Съдът е приел, че и липсват доказателства дали е проведено и какво по характер административно производство, завършило с обжалваното писмо, по чия инициатива е проведено и какви производствени действия са извършени по него, като по този начин не може да бъде извършена проверка дали административният орган е спазил задълженията си по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК. Като краен извод съдът е приел, че като издадено от орган без материална компетентност и при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обжалваното писмо следва да бъде прогласено за нищожно, а административната преписка следва да бъде върната на ДФЗ - РА за довършване на производството по заявка № 03/141/00173/3/2.

Така постановеното съдебно решение е действително (валидно), допустимо и правилно, тоест то не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, защото не е нищожно (т. 1), не е недопустимо (т. 2) и не е неправилно в трите форми на т. 3 - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Нищожно е това решение, което не отговаря на изискванията за валидност. В случая тези условия не са налице, защото решението е постановено от законен състав (разпоредбата на чл. 164 от АПК предвижда, че административният съд разглежда делото в състав от един съдия); в законоустановената писмена форма и съдържание по чл. 172а АПК, включително подпис; в рамките, а не извън правораздавателната власт на съда; разбираемо е напълно - има мотиви, от които се установява действителната воля на съда. Едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. И тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съда е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗЗД ОДОБРЕНИЕ № 1745/14 с изх. № 01 - 6500 /28756 от 28.05.2011 година, с което М. Г. Л. е уведомен от ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за извършено плащане по банковата му сметка в размер на 2 471,84 лева. В писмото се съдържа текст: "Редукция: 460,16 лв. прихваната санкция за бъдещ период, начислена от отдел Директни плащания на площ".

От данните по делото може да се извлече извод, че това писмо е издадено на основание чл. 24 от Наредба № 28 от 5.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., тоест е вследствие на влязла в сила предходна заповед № 01 - РА/ 1193 от 23.04.2010 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за одобряване на заявление за подпомагане № 03/141/00173 в размер левовата равностойност на 1500 евро годишно за период от пет години, свързани с осъществяването на дейностите и междинните цели от бизнес плана, и подадена заявка за плащане за втората година от ползвателя на помощта - М. Г. Л..

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт. В частта на редукцията, наречена от пълномощника на административния орган "прихващане на наложена санкция за бъдещ период", писмото засяга неблагоприятно правната сфера на кандидата за финансиране, тази редукция, дори и да не представлява отказано плащане (както твърди същия пълномощник), не е в резултат на неизпълнение на договорни задължения и затова няма гражданскоправен характер, а е административно волеизявление и затова подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Този правен извод вече изрично е залегнал и в чл. 24, ал. 6, т. 2 от наредбата след изменението в ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 година.

В същата тази разпоредба е посочен компетентния за произнасяне орган и това е изпълнителният директор на РА (Разплащателната агенция), който е един и същ и при новата, и при старата приложима за процесния период редакция. В нормативния акт не е предвидена възможност това правомощие да се прехвърля на други длъжностни лица, включително и на заместника на изпълнителния директор. Недопустимо е да се делегират права с нарочни заповеди, а отделно от това представената с касационната жалба заповед № 01 - РД / 1268 от 06.04.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" няма такова съдържание - възлагане на правомощие на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да подписва заповеди за одобрение или за отказ за изплащане на финансовата помощ. Следователно, в пълно съответствие със закона съдът е прогласил нищожност на заповедта на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" С. К. в оспорената й част. Този порок е достатъчен за обявяване на нищожност, още повече, че другите установени от Административен съд - Варна нарушения на административнопроизводствените правила не са от такова естество, че да водят до нищожност на административния акт.

Настоящият касационен състав констатира, че липсва диспозитив за връщане на преписката на компетентния административен орган, но намира, че този пропуск не рефлектира върху законосъобразността на съдебното решение, още повече че в мотивите изрично е посочено, че административната преписка следва да бъде върната на ДФЗ - РА за довършване на производството по заявка № 03/141/00173/3/2, което указание ще трябва да бъде изпълнено.

С тези допълващи и коригиращи мотиви, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски.

Следва да се отбележи, че е недопустимо в касационното производство да се разгледа второто искане на ответника по касационната жалба, направено в писмения отговор и в писменото становище "да се отмени като незаконосъобразно в частта относно наложена "Редукция: 460,16 лева прихваната санкция за бъдещ период начислена от отдел "Директни плащания" - Уведомително писмо за одобрение № 1745/141 от ДФЗ - РА изх. № 01-6500 /28756/ 28.05.2011 г. и да се разпореди на административния орган да му плати неоснователно удържаната сума", предвид липсата на подадена от М. Г. Л. касационна жалба. Същия претендира разноски, но такива не са направени пред настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2867 от 01.12.2011 година на Административен съд - гр. В., Първо отделение, Трети състав, постановено по адм. дело № 3045/2011 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Т. П. Г.М.