Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Н., гр. С. чрез пълномощника му – адв.. К. против решение № 4207 от 14.12.2010 г. по адм. дело № 6535/2010 г. по описа на Административен съд – София град.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът – началникът на 03 РУП - СДВР, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна.

С атакуваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на Б. Б. Н. срещу Заповед № 655/09.08.2010 г. на началника на 03 РУП - СДВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ, отм. му е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно оръжие.

За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят в качеството му на физическо лице е сезирал административния орган с искане № К-1609 от 16.06.2010 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие, като е посочил, че е охранител в Сметната палата и същото му е необходимо за изпълнение на служебните му задължения и за продължаване на трудовия му договор. С писмо, изх. № К-1609/14.07.2010 г. на началника на 03 РУП – СДВР подателят на искането е уведомен за откриване на производство по прилагане на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм. , като му е предоставена възможност да представи възражения, обяснения и доказателства, обосноваващи необходимостта от придобиване на оръжието. С възражение вх. № 30412/04.08.2010 г. заявителят е изложил съображения относно нуждата от притежаване на късо огнестрелно оръжие, към което е приложил служебна бележка от работодателя. Необходимостта от придобиването на оръжие Николов е мотивирал с естеството на упражняваната от него работа като охрана и с въвеждането на изискване за притежаване на разрешение по ЗКВВООБ отм. за изпълнение на длъжността. Въз основа на събраните по преписката материали началникът на 03 РУП - СДВР е издал оспорената заповед № 655/09.08.2010 г., с която е отказал на жалбоподателя издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че според предназначението, субектите, които го използват, и техническата му характеристика огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели, като в релевантната нормативна уредба е проведено изрично разграничение на разрешителния режим в зависимост от субекта и целите, за които се иска достъп до оръжие. По съществото на спора съдът е счел, че жалбоподателят в качеството му на физическо лице не е посочил данни, мотивиращи нуждата от самоохрана и не е ангажирал доказателства за наличието на реална и непосредствена заплаха за живота, здравето и имуществото му и тези на негови близки. Според съда обстоятелството, че лицето работи като охранител в държавно учреждение не обосновава наличие на предпоставките за удовлетворяване на искането му за издаване на разрешение за достъп до оръжие, тъй като твърдението, че оръжието му е необходимо изцяло за служебни цели е неотносимо към хипотезата на чл. 41 ППЗКВВООБ, приложима към случая. Наведен е извод, че за издаването на разрешение за придобиване на оръжие за служебна необходимост могат да кандидатстват юридически лица и търговци по смисъла на Търговския закон, като в тези хипотези приложение намира специалният режим по Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) и правилата на ЗКВВООБ отм. във връзка с упражняването на професионална дейност. Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъдил е релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя, поради което претендираните процесуални нарушения не са налице. Решението е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Решаващият съд е установил правилно и събразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Законосъобразно е заключението му по същество за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие по отношение на касатора.

Снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм.

, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост.

Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗККВВООБ отм. . В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение.

Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗКВВООБ отм. за служебни цели се използва огнестрелно оръжие с определени в правилника за прилагане на закона

характеристики, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон

за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности, а за граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди (чл. 5, ал. 3 ЗКВВООБ, отм. . Следователно оспорващият в качеството му на физическо лице не би могъл да се позовава на служебни цели за да обоснове придобиването на оръжие.

От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че касационният жалбоподател не е мотивирал искането си, тъй като изложените от него съображения, свързани с изпълнение на служебните му задължения, не покриват критериите за необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие в качеството му на физическо лице. Обстоятелството, че касаторът е приложил към искането си всички изискуеми документи не е достатъчно за издаване на разрешение с оглед изискването да се обоснове необходимостта от притежаване на огнестрелното оръжие. Доводите, които касационния жалбоподател изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице обоснована необходимост от самоотбрана. Заеманата от касатора длъжност като охранител в Сметната палата не сочи на необходимост от придобиване на оръжие по смисъла на закона, както правилно е приел първоинстанционният съд.

С касационната жалба не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт.

Съдържащата се в административната преписка докладна записка от 25.06.2010 г. от извършена проверка в информационните масиви на МВР, за която касаторът счита, че е действителната причина за процесния отказ, е изцяло неотносима към случая. Данните от тази проверка не са взети предвид и не са обсъждани от административния орган, нито от съда. В оспорения акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - отсъстват данни, които да обосноват необходимост от придобиването на огнестрелното оръжие за самоохрана на Николов. От материалите в преписката, мотивите и диспозитива на административния акт е видно, че сведенията в цитираната докладна записка не са рефлектирали по никакъв начин върху формирането на волеизявлението на органа, респективно – върху правния резултат при постановяване на обжалваното съдебно решение.

По изложените съображения решението на Административен съд – София град следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 4207 от 14.12.2010 г. по адм. дело № 6535/2010 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ю. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

Ю.К.