Производството е по чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. Г. Д. от гр. Г. О. против заповед № СА-03-07-50 от 27.10.2006 г. на областния управител на област В. Т. в частта относно определения размер на признатото обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му.

Областният управител на област В. Т. не изразява становище.

Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваната заповед областният управител на област В. Т. на основание чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ и § 2 от ПЗР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ във връзка с искане вх. № 94АА-146 от 28.12.2005 г., подадено от жалбоподателката, е признал право на еднократно обезщетение за незаконна репресия по политически причини на наследницата на репресираното лице Г. Н. М.. На основание чл. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е определил на молителката обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1513 лева. Недоволна от този размер на признатото обезщетение, А. Д. поддържа, че той следва да бъде много по-голям.

Настоящият тричленен състав намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби.

От данните по административната преписка е безспорно установено, че наследодателят на жалбоподателката е претърпял незаконна репресия по см. на чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ - лишаване от свобода за времето от 11.02.1945 до 16.12.1952 година. Видно от представеното удостоверение за наследници, А. Д. е негова наследница - низходяща от първа степен, и...