Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената от «ДЕ СТА – ДЕ» - ЕООД – гр. С. чрез процесуалния му представител адв.. А. касационна жалба срещу решение от 05.11.07г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 2081/06г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 1218/03.11.05г., издаден от данъчен орган при ТДД – София област, потвърден с решение № 345/22.02.06г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209,т.3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че правото на приспидане на данъчен кредит следва да се откаже на осн. чл. 64,т.2 от ЗДДС, тъй като не е доказано начисляването на данъка в счетоводството на доставчика Е2-ЕООД. С ДРА правото на приспадане на данъчен кредит не е отказан поради това, че не може да се установи начисляването на данъка от доставчика, а поради липса на доказателства за извършени реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и съответно – за настъпило данъчно събитие. За процесния период – м. септември 2003г. легалното определение на понятието начисляване на данъка се съдържа в разпоредбата на чл. 55,ал.6 от ЗДДС, а не както е посочил съда – в подзаконовите норми на чл. 52,ал.3 и ал.5 от ППЗДДС. Констатациите в обжалвания ДРА относно липсата на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от Е2-ЕООД, са опровергани в хода на съдебното производство чрез представения ДРА № 572/02.08.04г., в който не се съдържат констатации, че дейността на ревизираното дружество е фиктивна и че то не е осъществявало реални сделки. По отношение на данъчния период м. септември 2003г. за...