Производство е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на И. Х. Т. от гр. П., съдържаща искане за преразглеждане на заповед № ЗД-00-92 от 05.02.2007 г., издадена от областния управител на област П., в частта й относно размерът на признатото й еднократно парично обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ).

Макар и наименована като молба, по съдържание същата има характер на жалба срещу горепосочения индивидуален административен акт и с нея е очертан предмета на спора, който случая е ограничен само до размера на признатото на жалбоподателката еднократно парично обезщетение.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата /наименована като молба/, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваната административна заповед областният управител на област П., на основание чл. 5, ал. 3 от ЗПГРРЛ, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 7 от същия нормативен акт, вр. с чл. 6, ал. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е признал обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на жалбоподателката, в размер на 427 (четиристотин двадесет и седем) лева.

Основният довод в жалбата за незаконосъобразност на оспорената административна заповед е размерът на еднократното парично обезщетение, като жалбоподателката поддържа, че "не е доволна" с определеното парично обезщетение от административния орган.

Обжалваната административна заповед е законосъобразна и не са допуснати нарушения на приложимия закон при постановяването й от административния орган.

От доказателствата към административното производство се установява, че със заповед № ЗД-00-92 от 05.02.2007 г. областният управител на основание чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ се е произнесъл по основателността на искането на жалбоподателката за признаване право на еднократно парично обезщетение по посочения закон. С протокол № 27 от 07.12.2007 г., т. 11 на Комисията за разглеждане на исканията по ЗПГРРЛ, назначена със заповед № ЗД-00-390 от 13.04.2006 г. на областния управител на област П., е констатирано, че И. Х. Т. попада в категорията на незаконно репресираните лица, по смисъла на чл. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 1, т. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона, като изключена по политически причини ученичка, която не е допусната да завърши образованието си.

При тези установени обстоятелства административният орган законосъобразно е приел, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона жалбоподателката като правоимащо лице следва да получи еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 427 лева.

Доводът на жалбоподателката, че размерът на обезщетението е неправилно определен от административния орган, е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗПГРРЛ размерът и редът на изплащане на обезщетението се определят от Министерския съвет. В чл. 2, ал. 1, т. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е постановено, че изключените ученици, които не са допуснати да завършат образованието си, имат право на еднократно парично обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 427 лева.

Следователно в правомощията на административния орган е да се произнесе със заповед по основателността на искането и относно вида и характера на репресията, което е постановено със заповед № ЗД-00-92 от 05.02.2007 г. на административния орган.

По отношение на размера на обезщетението областният управител не разполага с оперативна самостоятелност, а действа при условията на обвързана администрация - при конкретните обстоятелства законът предвижда само едно възможно решаване на въпроса – еднократно обезщетение в определен от Министерски съвет размер (чл. 4 ЗПГРРЛ), посочен в Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (разпоредено обезщетение, различно от този размер, ще прави акта материално незаконосъобразен).

По изложените съображения административната заповед е законосъобразна, а съгласно изискванията на чл. 146 от АПК жалбата е неоснователна.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ : ОТХВЪРЛЯ

жалбата, подадена от И. Х. Т. от гр. П., бул. "Марица" № 2, ет. 10, ап. 32, срещу заповед № ЗД-00-92 от 05.02.2007 г. на областния управител на област П..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Е. М. М.М.