Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ПОДИНИ ХОЛДИНГ АД – [населено място], Италия, чрез процесуалния пълномощник адв. Ч., срещу решение № 738/14.04.2016 г. по т. д.№ 2120/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, V състав, с което е потвърдено решение № 284/18.02.2015 г. по т. д.№ 8149/2014 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-18 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на касатора, че дължи на Ю. БЪЛГАРИЯ АД [населено място] като солидарен длъжник в качеството си на поръчител сумата от 1 000 000 евро с левова равностойност от 1 955 830 лв., представляваща част от главница по договор за банков кредит № 100-721 от 22.02.2008 г. и допълнителни споразумения и анекси към него, вкл. договор за поръчителство от 22.02.2008 г. и анекс № 1 към същия от 28.06.2012 г., за която сума с разпореждане от 23.08.2013 г. е постановено издаването на европейска заповед за плащане, на основание чл.12 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2006 г. по т. д.№ № 4828/2013 г. на СГС, VІ-14 състав.

Оплакванията на касатора са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл.147 ал.2 ЗЗД. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявения установителен иск.

Като значим за изхода на спора, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя материалноправния въпрос във връзка с приложението на чл.147 ал.2 ЗЗД относно отговорността на поръчителя, ако не е дал съгласие за продължаване на срока, дадено от кредитора на главния длъжник. По него, допускане на касационно обжалване се претендира в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, т. к. същият се разрешава противоречиво от съдилищата. В тази насока се посочват и представят следните окончателни съдебни актове: решение № 716 от 12.05.1955 г. на ВС по гр. д.№ 2145/55 г., ІV ГО; решение № 2188 от 19.12.1995 г. на ВС по гр. д.№ 307/95 г., V ГО; решение № 127/10.06.2011 г. по т. д.№ 207/2011 г. на АС – Варна; решение № 217/19.01.2016 г. по т. д.№ 569/2014 г. на СГС, VІ-18 състав /последното - по идентичен спор относно същия договор за кредит, но с различен поръчител/.

Ответникът по касационната жалба – Ю. БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуалния пълномощник – адв. В., с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че липсват основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация, а по същество намира жалбата за неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Подадената касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Изводите на въззивния съд са основани на следната фактическа обстановка: Срещу отв. ПОДИНИ ХОЛДИНГ С.А. и ХОБАГ С.А. – италиански дружества е издадена европейска заповед за солидарно плащане на сумата 1 000 000 евро – част от главница по договор за банков кредит от 22.02.2008 г., съответно индивидуализирана, по т. д.№ 48228/2013 г. на СГС, VІ ТО, 14 състав. Ответникът е подал възражение против заповедта и в указания седемдневен срок ищцовата банка е предявила установителен иск по чл.17 т.1 от Регламент /ЕО/ 1896/2006 г.

О. връзка е възникнала по силата на договор за поръчителство. Съгласно чл.1 ал.1 от подписан от поръчителя анекс № 1 към договора за поръчителство, крайният срок за издължаване на кредита, обвързващ поръчителя ПОДИНИ ХОЛДИНГ С.А., е 22.02.2013 г. С решение от 31.07.2013 г. по т. д.н. № 100/2013 г. на ОС Пазарджик е открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на главния длъжник, с начална дата - 01.01.2013 г. Банката е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност в общ размер на 6 006 549.38 лв., вкл. и процесното вземане, на 15.08.2013 г. и същите са включени в одобрения по реда на чл.692 ТЗ списък на приетите вземания.

Посредством заключение на вещо лице по назначената по делото ССЕ е установено, че непогасената част по кредита възлиза общо на 3 182 819.84 евро, от които главница от 2 914 818.01 евро.

С оглед горното, въззивният съд е приел, че възражението за отпадане на отговорността на ответника – поръчител за дълга по силата на императивната норма на чл.147 ал.2 ЗЗД е неоснователно. Той е бил обвързан от срок за издължаване до 22.02.2013 г., като искът против главния длъжник следва да се счита предявен на 15.08.2013 г., т. е. в преклузивния шестмесечен срок от крайния падеж, съгласно чл.147 ал.1 ЗЗД. Съдът е приел, че последвалото ново продължаване на срока за погасяване на кредита от длъжника до 22.07.2013 г., извършено с допълнително споразумение № 3/02.07.2013 г. към договора за банков кредит, няма действие спрямо поръчителя, който не е страна по споразумението и не е дал съгласието си за уговарянето на нов краен срок в клаузата на т.1.2. Липсата на съгласие не води до пълно освобождаване на поръчителя от отговорността му, а същият остава обвързан за дълга съобразно предходно уговорения срок, с който се е съгласил в анекс № 1 към договора за поръчителство.

При така формираната правна воля на съда се налага изводът, че въпросът относно отговорността на поръчителя в хипотезата на чл.147 ал.2 ЗЗД, когато кредиторът и длъжникът са продължили срока за изпълнение на договора без участието и съгласието на поръчителя, и следващите се от това правни последици, отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, така, както са изяснени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г., т.1. Доказана е и предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: В същата хипотеза, по отношение на втория поръчител по договора за кредит – ХОБАГ С.А., е налице влязло в сила решение № 217 от 19.01.2016 г. на СГС, ТО, VІ-11 с-в по т. д.№ 569/2014 г., с което е прието, че т. к. променените условия относно срока на издължаване не са приети от поръчителя, на основание чл.147 ал.2 ЗЗД следва, че ответникът не е обвързан от тях, договорът за поръчителство следва да се счита за прекратен и отговорността на поръчителя като гарант отпада изцяло. Трябва да се провери и съответствието на обжалваното решение с решение № 225/03.08.2016 по т. д.№ 3696/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне обжалваното решение до касационен контрол по поставения от касатора правен въпрос, уточнен съобразно правомощията на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 738 от 14.04.2016 г. по т. д.№ 2120/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, V състав.

УКАЗВА на касатора да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 39 116.60 лв. за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІІ ТО за насрочване в публично съдебно заседание, при изпълнение на горните указания.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: