Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 8740 от 21.12.2017г. по гр. д. № 8284/2012г. на Софийски градски съд, ІІІ-в състав, с което е отменено първоинстанционното решение на Софийски районен съд по гр. д. № 3498/1993г. и вместо това е постановено ново за намаляване на основание чл. 30, ал.1 ЗН на завещателното разпореждане на наследодателя М. А. С., починал на 01.09.1992г., извършено със саморъчно завещание от 08.07.1992г. в полза на Д. М. С., с 1/6 ид. ч. и възстановяване на запазената част на Х. М. А. от наследството на баща й М. А. С. в размер на 1/6 ид. ч.

Касационната жалба е подадена от ответника Д. М. С. чрез пълномощника му адв. С.. Твърди се, че е нарушен материалния закон, тъй като съдът не е извършил остойностяване на масата по чл. 31 ЗН независимо от универсалния характер на завещанието. В случая завещателят е извършил и дарения, включително в полза на ищцата, които също следва да бъдат разгледани като част от наследствената маса при определяне налице ли е накърнение на запазената част. Освен това, съдът не е разгледал наведените доводи, че в наследствената маса следва да се включи и равностойността на апартамента на [улица], изграден със средства на наследодателя.

Ответницата по Х. А. в съдебно заседание оспорва жалбата. Заявява, че в течение на процеса е спазвала всички указания на съда.

С определение №477 от 02.10.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по решаващия за изхода на спора въпрос: следва ли да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, ако запазената част е накърнена с универсално завещателно разпореждане, но са налице и извършени от наследодателя дарения в полза на наследника със запазена част и на други лица.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Предявен е иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част, накърнена със саморъчно завещание. Страните са деца на М. А. С., починал на 01.09.1992г. Със саморъчно завещание от юли същата година той се е разпоредил с цялото имущество в полза на сина си Д.. Поради това ищцата Х. счита, че запазената й част е накърнена. По делото са събрани доказателства за притежаваните от наследодателя недвижими имоти и е приета експертиза за оценката им към момента на смъртта му. Установено е, че приживе наследодателят е извършил дарение в полза на ищцата Х. А. на гараж и на 3% ид. ч. от дворно място; дарение на гараж е извършено и в полза на касатора.

За да уважи иска въззивният съд е приел, че когато завещателят се е разпоредил с цялото си имущество или дробна част от него, не е необходимо остойностяване на масата по чл. 31 ЗН, тъй като е ясно, че не остават свободни имущества, от които лицата със запазена част да се удовлетворят. В този случай за преценката дали е накърнена запазената част е ирелевантно какви конкретни имущества се включват в наследството. Затова не се образува наследствена маса и възстановяването се извършва чрез дробта по чл.28, ал.1 ЗН, съставляваща размера на запазената част.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Трайна е практиката на Върховния касационен съд, че при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. В този смисъл са: Решение № 25 от 12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015г. на І г. о., Решение № 150 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г. о., Решение № 82 от 16.03.2011г. по гр. д. № 221/2010 г. на ІІ г. о.

Когато наследодателят е съставил универсално завещание, но също така е извършил и дарения, горното правило не може да бъде приложено. В този случай не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията, така както изисква чл. 31 ЗН. Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да се определи от една страна - с какво точно е облагодетелстван наследника по завещание, а от друга страна - накърнена ли е запазената част на ищеца и в какъв размер е накърнението, като за последното е необходимо да се приспадат даренията в негова полза /чл. 30, ал.1 ЗН/.

По касационната жалба.

Предвид дадения отговор на въпроса обжалваното решение се явява неправилно поради нарушение на закона. Въззивният съд с основание е предприел действия по изясняване обема на наследствената маса и назначаване на експертизи за оценяване на имотите, включени в нея, както и на имотите, обект на извършените дарения. Неправилен обаче е решаващият извод, че остойностяване на наследствената маса не следва да се извършва, а възстановяването следва да се извърши в дробна част от наследството, независимо от извършените дарения. Наследодателят е извършил безвъзмездни разпореждания с универсално завещание и с дарения, включително в полза на претендиращия възстановяване на запазената си част наследник. Стойността на тези дарения следва да се съпостави със стойността на запазената част, за да се установи дали последната, ако не се покрива от даренията, подлежи на допълване чрез намаляване на завещателното разпореждане. Именно затова в такъв случай е нужно да се формира наследствена маса при спазване последователността на чл. 31 ЗН, да се изчисли стойността на запазената част и съответно нейното накърнение.

Обемът на наследствената маса е установен между страните в производството пред Софийски градски съд - виж молба на ищцата /л.109/, становище на ответника /л.107/, окончателен опис на имотите в наследството в молба на ищцата от 12.11.2014г. /л. 387 и сл./, становище на ответника по описа /л. 424 и сл./ и определение на съда от 23.03.2015г. В задачата на допуснатата експертиза съдът е възложил оценка на имуществата, налични към момента на откриване на наследството /1992г./ и на трите дарени имота по цени към същия момент.

Притежаваните от наследодателя към момента на смъртта му имоти, оценени от техническа експертиза на вещото лице М. Б. към момента на откриване на наследството, са следните:

1/ 1/3 ид. ч. от земя с площ * * кв. м. в [населено място], [община], попадаща в УПИ *-*,*-производствена и складова дейност и УПИ *-с. ф. в кв. * по плана на селото на стойност 38 338лв;

2/ поземлен имот в гара Е. П., парцел * в кв. *, с площ 1815 кв. м. /бивша оцетна фабрика/ на стойност 51 893лв.;

3/ 1/2 ид. ч. от дворно място в [населено място], ПИ № *, кв. *, цялото от 2066 кв. м., на стойност 37 164лв. ;

4/ 1/3 ид. ч. от магазин с площ * кв. м. и 1/3 ид. ч. от магазин с площ * кв. м. на [улица] [населено място], на стойност: първия магазин 103 668 лв. и втория магазин 100 597лв. ;

5/ 1/5 ид. ч. от дворно място и сгради на [улица] [населено място], като дворното място е с площ * кв. м., а общата застроена площ на четирите жилищни сгради е *,* кв. м., на стойност: 647 045лв. за сградите и 485 479лв. за земята ;

Спорно е между страните дали се включват в наследствената маса:

а/ апартамент на втори надпартерен етаж на [улица]. Апартаментът е предоставен на наследодателя като обезщетение за отчуждените му по ЗОЕГПНС имоти; прехвърлен е през 1974г. от него на сина му Д. С. /касатора/ срещу задължение за издръжка и гледане. Поддържан е от страна на ищцата довод, че сделката е относително симулативна и прикрива дарение. Доказателства не са ангажирани. Налице са данни, че за този имот срещу наследниците на М. С. е предявен иск по чл.7 ЗВСОНИ и по чл. 108 ЗС; по първия иск производството е прекратено поради недопустимост, а искът за собственост е отхвърлен; прието е в мотивите, че имотът е в патримониума на Д. М. С. на основание договора за издръжка и гледане. При така събраните доказателства следва да се приеме, че имотът не е част от наследството на М. С..

б/ дворно място с къща в кв. Г., на ул. „*-та” № * /бивша [улица]/. За този имот се установява, че през 1957г. М. Щ. С. - майка на страните и съпруга на наследодателя, придобива 1/2 ид. ч. от парцел * в кв.* с построена в него жилищна сграда; след смъртта й, през 1991г. наследодателят М. С. продава на сина си Д. С. жилищна сграда, представляваща северозападен близнак, застроен на 50 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, съставляващо парцел *-* в кв. * по плана на Г.. По отношение на тази сделка ищцата също е заявила, че е относително симулативна и прикрива дарение; доказателства не е ангажирала. Следователно и този имот не може да бъде отнесен към притежаваните от наследодателя имоти към момента на смъртта му. В този поземлен имот се намират двата гаража, които са обект на извършените дарения в полза на ищцата и на ответника.

В касационната жалба са наведени оплаквания, че съдът не е включил в оценката на наследствената маса равностойността на апартамента на [улица], който е собственост на ищцата, но е изграден със средства на наследодателя. Ответникът /сега касатор/ не е поддържал такова искане пред въззивния съд при окончателното формиране на наследствената маса - виж становището му на л.424 и сл., още по-малко е ангажирал доказателства относно начина на придобиване на това жилище.

При горните разяснения стойността на притежаваните имоти към момента на откриване на наследството, посочени по-горе в пет точки, възлиза на 1 464 184лв. Към тези имущества следва да се прибавят извършените от наследодателя дарения: 1/ дарение в полза на Х. А. на гараж на ул. „*-та” № * в кв. Г. на стойност 14 475лв. 2/ дарение в полза на Х. А. на 3% ид. ч. от дворно място на [улица] на стойност 6 650 лв.; 3/ дарение в полза на Д. С. на гараж в североизточната част на дворното място в Г. на ул. „*-та” № * на стойност 14 475лв. Така се получава стойност на наследствената маса /сбор на притежавано имущество и дарения/ в размер на 1 499 784 лв.

Запазената част на ищцата /при четирима низходящи наследници/ е 1/6 част от наследството /чл. 29, ал.1 ЗН/. При установена стойност на наследствената маса 1 499 784лв. стойността на запазената част се равнява на 249 964 лв. Завещателното разпореждане на М. С. изчерпва актива на наследството и не е налице свободно имущество, което да е наследено от дъщеря му Х. А.. За да се установи точния размер на накърнението е необходимо от запазената част да се приспаднат извършените дарения в полза на ищцата - те са общо на стойност 21 125лв. /14 475лв. за гаража и 6 650 лв. за 3% ид. ч. от дворно място/ и така се получава сумата 228 839лв. Именно с тази стойност е накърнена запазената част на Х. А.. Тъй като накърнението е извършено чрез универсално завещание възстановяването следва да се извърши върху част от цялото наследство, съответна на стойността на накърнението. Правилата на чл.36 ЗН тук не намират приложение - те са приложими в производство, в което участват всички наследници със запазена част и при извършен/и завет/и и/или дарение/я, но не и при разпореждане с цялото имущество или дробна част от него. Завещанието в полза на Д. М. следва да се намали чрез съотношението на накърнената запазена част 228 839 лв. спрямо стойността на завещаното имущество 1 464 184 лв., т. е. с 228 839 / 1 464 184 части.

Горните изводи налагат отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на ново по същество, с което завещателното разпореждане да се намали със стойността на запазената част 228 839лв. и да се възстанови на ищцата запазената част от наследството на баща й в размер на 228839/1464184 части.

Предвид крайния изход на спора за уважаване на предявения от ищцата иск, разноски на ответника по иска не следва да се присъждат. От страна на ищцата разноски не се претендират.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.РЕШИ:ОТМЕНЯ въззивно решение № 8740 от 21.12.2017г. по гр. д. № 8284/2012г. на Софийски градски съд, ІІІ-в състав и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА завещателното разпореждане на М. А. С., починал на 01.09.1992г., извършено със саморъчно завещание от 08.07.1992г., в полза на сина му Д. М. С. от [населено място], [улица], относно цялото притежавано имущество с 228 839 /двеста двадесет и осем хиляди осемстотин тридесет и девет/ лв. и ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН на Х. М. А. от [населено място], [улица], ет.2, ап.4 запазената й част от наследството на нейния баща М. А. С. в размер на 228 839/1 464 184 части от наследството.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: