Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Б. Т. от гр. М., против решението от 13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 518/2010 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2088 от 23.08.2010 г. на кмета на община М. за определяне на основание § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на оценката на имот - земеделска земя от 599 кв. м, в м. "Мало поле", землището на гр. М., представляващ имот № 352 по ПНИ, в размер на 435 лв. От К. Б. Т. е подадена и частна жалба, против

определението от 06.01.2011 г., с което на основание чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е допълнено цитираното решение в частта му за разноските и жалбоподателката е осъден да заплати на заинтересованата страна Т. М. П. сумата от 250 лв. за разноски по делото - заплатен адвокатски хонорар.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - оценката е определена като за земеделски имот, а същият е дворищен и следва да бъде оценен по пазарни цени. Освен това се твърди, че решението е нищожно, тъй като съдът се е произнесъл по нищожен административен акт - заповедта на кмета е постановена без жалбоподателката да е била уведомена за предходната негова заповед, с която е признато на Т. П. прававото да придобие собствеността върху имота като негов ползувател. Иска се отмяна на решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане, с указание да бъде изискана преписката по заповедта за признаване на правото на трансформация за правото на ползване в право на собственост.

В частната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на определението, с което са присъдени разноските, тъй като молбата за допълване...