Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение от 22.07.2011 г. постановено по адм. д. № 9420/ 2010 г. на Върховния администривен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 102/04.05.2010 г. по преписка № 252 /2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установена дискриминация от кмета на СО, район " Красно село " по отношение на С. П., дадено е преписание по чл. 47, т 3 ЗЗДискр. и на основание чл. 80, ал.1 от ЗЗДискр. е наложена глоба в размер на 250.00 лв. на кмета на Столична община, район "Красно село.

Срещу решението е подадена от С. Й. П. с наведени оплаквания за неправилност на решението.

Касационна жалба е подадена и от Комисия за защита от дискриминация, с оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал.1,т. 3 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касацинните жалби и правилност на същото.

Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касационните жалби са процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК, но разгледани по същество еса неоснователни.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по отношение на С. П. не са налице данни за дискриминация по признак " лично положение ", поради което е отменил оспореното решението на Комисията за защита от дискриминация.

За да е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 ЗЗДискр. е необходимо на първо място да е установено неравно третиране и второ, то да е на основата на някой защитените признаци по ал. 1 на същата разпоредба.В конкретния случай, комисията е приела, че ответникът не е спазил разпоредбата на чл. 14 от ЗЗДискр. с нарушаване на изискването да осигури равно възнаграждение на всички свои служители за еднакъв или равностоен...