Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на М. Г. З. от гр. Х., против мълчалив отказ на министъра на образованието и науката по нейно Заявление с вх. № 94-ММ/10.09.2008 г. в Министерството на образованието и науката (МОН), за назначаването `и на работа на длъжността "началник на Регионален инпекторат по образованието на МОН, гр. Х. (РИО) ".

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Недоволна от "мълчаливия отказ" на министъра по нейното заявление, Златева го обжалва. Счита, че предвид § 1, ал. 2 от ПЗР на ПМС №

47/1.03.2004 г. за приемане на Единен класификатор на длъжностите в администрацията и на Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията и прилагайки разпоредбата по аналогия, тя е трябвало да бъде писмено уведомена за настъпилите промени в изискванията за заемане на длъжността и за правата `и по § 75 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. Неуведомяването писмено за промяната, че длъжността "началник на РИО" се заема само по служебно правоотношение води до основателност на жалбата `и.

Министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за недопустима. Твърди, че с оглед постановяването на окончателното съдебно Решение № 70/21.04.2008 г. на Софийски апелативен съд (САС) по трудовия спор между министъра и Златева, разпоредбите на чл. 325, т. 12 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с § 4, от ПЗР на ЗДС и датата на подаденото от З. З. вх. № 94-ММ/10.09.2008 г. в МОН, министърът не е бил длъжен да се произнася по просрочено искане, поради което жалбата се явява недопустима. Алтернативно се развива и тезата за неоснователност на жалбата предвид текста на чл. 35, ал. 4 от...