Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на

Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП и на „

ИРИС” ЕООД, гр. Р., представлявано от У. Ц. Г. Ц. Д.

, срещу Решение № 1436/07.08.2009 год., постановено по адм. дело № 709/2009 год. по описа на Административен съд - гр. В., Първо отделение, ХІ-ти състав.

Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП

обжалва решението в частта за разноските, като дава съответното изчисление и моли настоящата инстанция да измени атакуваното Решение в тази му част.

Ответникът по тази касационна жалба - „ИРИС” ЕООД, гр. Р., представлявано от У. Ц. Г. Ц. Д., я оспорва в съдебно заседание и чрез процесуалният си представител.

„ИРИС” ЕООД, гр. Р., представлявано от У. Ц. Г. Ц. Д.

обжалва решението в частта, в която жалбата й е отхвърлена срещу Ревизионен акт № 800344/29.12.2008 год. на ТД на НАП гр. Р., потвърден с Решение № 49А/25.02.2009 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са били определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 58733,05 лв. - дължим ДДС и лихви в размер на 9000,77 лв. Подробни съображения са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразя становище за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. и за неоснователност на жалбата на „ Ирис” ЕООД, гр. Р..

Върховният административен съд, Първо „А” отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 АПК и са процесуално допустими. За да се произнесе по същество съдът установи следното:

По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП :

Спорът е за размера на юрисконсултското възнаграждение, дължимо от дружеството, с оглед изхода от спора пред първата инстанция. Настоящата инстанция счита, че същия е неправилно определен в размер на 1743,66 лв.

Материалният интерес по делото е в размер на 70183,52 лв. и включва начисления ДДС в р-р на 61182,91 лв. за данъчен период м.12.2007 год. и лихва за просрочие в р-р на 9000,61 лв. Неправилно съдът е приел, че материалния интерес по делото е в размера на начисления ДДС без да е взел предвид и определените за това лихви. На основание чл.8, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би следвало да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1853,67 лв. /70183,52 лв-10000 лв.=60183,52 лв.; 2% от 60183,52 лв.=1203,67 лв+650 лв.=1853,67 лв./.

Следователно, размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се измени и се присъди сумата от 1853,67 лв. По касационната жалба на „Ирис” ЕООД, гр. Р. :

От наличната по преписката и делото документация е установено, че Ц. Г. Ц.-Дюз в качеството и на едноличен собственик на капитала на ревизираното дружество е направила имуществена застраховка на сгради на стойност 250000 лв., намиращи се в гр. Р., ул."Трапезица" № 7 от „пожар и други опасности" със застрахователна полица от 19.06.2007 год. На 22.01.2008 год. застрахованата Ц. Г. Ц.-Дюз е направила уведомление за щета от наводнение на сградата, причинено от спукани тръби и водомери, вследствие ниските температури с посочена дата на събитието - 05.01.2008 год. В констативен протокол за щета от 22.01.2008 год. са били описани наводнените обекти, в т. ч. кафе-клуб;офис, склад и букмейкърски пункт. Представено е експертно заключение от вещо лице, предвид на което нанесените щети са следните: в кафе-клуб - наводнени стени и част от таван; в склад към кафе-клуб - баня и смесителна батерия, тоалетна - повреден водомер в офис-тоалетна, водомер и 7 бр. теракотни плочки ; в букмейкърски пункт зала -стени с подпухнала мазилка и външна стена - отвесна водосточна тръба, коридор - част от стена - подпухнала мазилка. Представени са били количествени сметки за покриване на щетите и снимки на повредените помещения от 22.01.2008 год. От снимките е видно, че наводнените помещения са абсолютно празни, тъй като на същите е бил извършван основен ремонт, предприет, съгласно Разрешение за строеж № 381/02.11.2007 год. и приключил съгласно Удостоверение № 90/19.12.2007 год. за въвеждане в експлоатация на строеж. От представените хронологични справки за движение на стоките от 01.05.2006 год. до 31.12.2006 год. и от 01.01.2007 год. до 31.12.2007 год. е видно, че произходът на стоките е в резултат на прехвърлени стоки при вливане на ЕТ в ЕООД на стойност 291083,13 лв. Стоките са били придобити от ЕТ "Ирис - Ц. Ц." през 2003 год.; 2004 год.; 2005 год. и 2006 год. Видът на прехвърлените стоки е печени месни произведения – 858 кг. на стойност 4103,63 лв., пилешки разфасовки 18638,26 кг. на стойност 55542.01 лв.; пр. к-с скара 3285,32 кг. на стойност 15933,80 лв., саздърма, малотрайни колбаси и др. малотрайни стоки в големи количества. При проследяване движението на стоките е било установено, че към 31.12.2006 год. стоковата наличност по същите позиции се запазва в големи количества и стойности, както и наличностите от стоки към 31.12.2007 год. по счетоводни данни на обща стойност 306370.58 лв. Било установено, че стоките са с малък срок на годност и са без никаква обръщаемост за периода 22.05.2006 год. - 31.12.2007 год., с оглед на което с ревизионния акт органа по приходите и извършил корекция на декларираните резултати за периода и е начислил ДДС на основание чл.79, ал.3 и ал.4 от ЗДДС за данъчен период м.12.2007 год. В хода на ревизията органа по приходите е констатирал, че на складовото помещение е било извършено вътрешно преустройство и то е било превърнато в три обекта - зала за компютърни игри с кафе и два магазина за хранителни стоки, съгласно разрешение за строеж № 381/02.11.2007 год. и е приключило, съгласно удостоверение № 90/19.12.2007 год. за въвеждане в експлоатация на строеж.

Между страните не съществува спор, че стока на стойност 305914,55 лв., собственост на жалбоподателя е похабена. Спори се към кой период е настъпило събитието и от какво е предизвикано.

Данъчният орган изразява становище, че в резултат на изтекъл срок на годност или поради неотчетена реализация на стоките към 31.12.2007 год. същите не са били налични към 31.12.2007 год.

Дружеството твърди, че стоката е бракувана и унищожена в резултат на авария - наводнение, поради което счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.80, ал.2, т.2 от ЗДДС при която не се извършва корекция по чл.79, ал.3 от ЗДДС.

Съдът е обсъдил заключението на приетата като неоспорена от страните ССЕ, предвид на която се установява, че стойността на продадените стоки от „Ирис" ЕООД за цялата 2008 год. е в размер на 21969,22 лв., в т. ч. за периода 01.01.2008 год. - 31.10.2008 год. - общо 20703,72 лв., като продадените стоки на населението, отчетени от обект - склад в гр. Р. са на стойност 13042,85 лв. общо. Вещото лице е установило, че дължимия ДДС върху продажбите на стоки е начислен, като за цялата 2008 год. данъка е в размер на 4393,84 лв. в т. ч. за периода 01.01.2008 год. - 31.10.2008 год. – 4140,74 лв. общо. От приетото по делото допълнително заключение на изготвената ССЕ, както и дадените от вещото лице допълнителни пояснения в съдебно заседание се установява, че при съпоставка на наличните към 31.12.2007 год. стоки по протоколите за брак и протоколите за продажба на стоки на населението е налице съответствие на видовете и количествата на стоките, включително и за артикула - „зърнени храни".

Съдът е обсъдил и показанията на двама души свидетели: Б. Ц. - сестра на управителя и представляващ жалбоподателя и И. Д. - съпруг на управителя и представляващ жалбоподателя. Тези показания прравилно са ценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост и при преценката им съдът е приел, че същите противоречат на събраните писмени доказателства и установените обстоятелства, че жалбоподателя не е разполагал с обекти, където да може да съхранява такова голямо количество стоки, както и установеното обстоятелство, че стоките не са се намирали в засегнатите от наводнението обекти.

Съдът е обсъдил доказателствата за извършеното бракуване на стоките - съставените протоколи за унищожаване на МЗ, които са частни писмени документи без достоверна дата и обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл.180-181 ГПК спрямо органа по приходите.

Съдът е взел предвид липсата на екарисажни бележки и протоколи от РИОКОЗ, относно унищожаване на продуктите в съответствие с изискванията на Закона за храните и Закона за ветеринарно-медицинската дейност.

Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.2, т.2 от ЗДДС не се извършват корекции по чл.79 от ЗДДС в случаите на унищожаване, липси или брак, причинени от аварии и катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.

Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност, предвид на които не се доказва твърдението на жалбоподателя, че бракуването и унищожаване на стоките, съгласно протоколи за брак е настъпило в резултат на авария - наводнение, което не е причинено по негова вина.

Верни са изводите на Съда, че само ако регистрираното лице може да докаже, че унищожаването, липсата или бракуването на стоките, причинени от аварии и катастрофи, не са по негова вина, на основание чл.80, ал.2, т.2 от ЗДДС не следва да коригира ползвания данъчен кредит. Изводът, че за доказателства могат да послужат документи, издадени от компетентните органи, които подлежат на преценка и анализ е верен. Дружеството - жалбоподател не е ангажирало каквито и да е доказателства, издадени от компетентни органи -екарисажни бележки, протоколи от РИОКОЗ и др., доказващи унищожаването и бракуването на стоките, вследствие наводнение, поради което същия не следва да се полза от изключението на разпоредбата на чл.80, ал.2, т.2 от ЗДДС.

Решението в посочената обжалвана част е правилно.

Предвид изложеното решението в посочената обжалвана част не страда от пороците, визирани от касатора и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, за настоящата инстанция разноски не се дължат.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо „А” отделение,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ

Решение № 1436/07.08.2009 год., постановено по адм. дело № 709/2009 год. по описа на Административен съд - гр. В., Първо отделение, ХІ-ти състав в частта за разноските от 1743,66 лв. на 1853,67 лв., с които е осъден „

ИРИС” ЕООД, гр. Р., представлявано от У. Ц. Г. Ц. Д.

да заплати на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В., при ЦУ на НАП.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Ч./п/ М. М.

М.Ч.