Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "ВПК Евротех" ООД - гр. К., чрез адв. С. П., против решение № 1224 от 27.08.2010 г. на Административния съд - гр. П., постановено по адм. дело № 383 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 240800811 от 09.12.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - С. З., потвърден с решение № 81 от 02.02.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12 783,40 лв. ведно с прилежащите лихви по фактури, издадени от "Н енд Н" ЕООД за 2003 и 2004 г. и от ЕТ "С. М.-Спенс" - гр. К., за 2002 и 2003 година.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован и в противоречие с материалния закон извод за недоказано право на данъчен кредит по доставките от "Н енд Н" ЕООД и ЕТ "С. М.-Спенс" - гр. К.. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОУИ" - град Пловдив, при ЦУ на НАП, с представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд - състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е посоченият РА, с който на РЛ за данъчните периоди 2002-2004 г. не е признато правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Н енд Н" ЕООД и ЕТ "С. М.-Спенс", общо в размер на 12 783,40 лв. и прилежащите лихви. По отношение на доставките от "Н енд Н" ЕООД органът по приходите е приел, че е налице основанието на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС отм. , тъй като в хода на ревизията е установено, че доставчикът е декларирал адрес за кореспонденция, който не съществува. По тази причина органът по приходите не е извършил проверка в счетоводството на фирмата, нито пък са представени изисканите документи, за да могат да се проверят всички обстоятелства, свързани с реалното извършване на фактурираните услуги и счетоводната отчетност във връзка с тях. В тежест на жалбоподателя е било задължението да докаже изпълнението на всички материалноправни предпоставки на чл. 63 и сл. ЗДДС отм. за възникване на правото на данъчен кредит по процесните доставки, съответно липсата на отрицателните предпоставки на чл. 65 ЗДДС отм. за признаване на това право. Като не е сторил това, правилно органът по приходите и съдът са приели, че не са установени релевантните за спора факти и обстоятелства, свързани с правото на ревизираното лице да ползва данъчен кредит във връзка с доставките, документирани с процесните фактури.

По аналогични съображения правилно е отхвърлена жалбата и по отношение на признаване правото на данъчен кредит по доставките с пряк доставчик ЕТ "С. М.-Спенс". Предмет на доставките по фактурите, издадени от този доставчик, са "металообработващи услуги". Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства от страна на доставчика и ревизираното лице, че действително реално са извършени фактурираните услуги. Правилно при това положение органът по приходите и съдът са приели, че липсата на доказателства за извършване на услугите води до извода, че не са осъществени доставки по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС отм. , поради което не са налице и основанията на чл. 63 и 64 ЗДДС отм. за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури с доставчик ЕТ "С. М.-Спенс". Съдът е анализирал представените справки от страна на ревизиращото дружество, съдържащи наименование на детайли, количества, стойност и наименование на клиент, и правилно е посочил, че тези справки като доказателства са крайно недостатъчни, за да се формира безпротиворечив извод за тяхното реално осъществяване. До такъв извод не може да се стигне и от представения по делото ДРА за извършена ревизия на "Й. Д.-98" ЕООД в качеството му на правоприемник на ЕТ "С. М.-Спенс", тъй като доставчикът не е бил открит на посочения адрес и ревизията е извършена по реда на чл. 109, ал. 1 и 2 ДПК отм. . Съдът е обсъдил и ДРА № 7 от 17.02.2004 г. и РА № 2400486 от 02.06.2006 г., за които също е изложил своите съображения защо не могат да подкрепят твърденията на касатора за реалност на доставките. Действително данъкът по тези фактури е платен по ДДС-сметка на доставчика, но само това обстоятелство не е достатъчно да се признае правото на данъчен кредит, при положение че не е доказано реалното извършване на доставките. В този смисъл изводите, които е направил съдът, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата срещу РА, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора по делото не се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1224 от 27.08.2010 г. на Административния съд - гр. П., постановено по адм. дело № 383 по описа за 2009 г. на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Е. М. В.О.