Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"-гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение без номер от 7.8.2006 година, постановено по адм. дело №1426 по описа за 2003 година на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-б състав, с което е бил отменен ДРА №124 от 7.11.2002 година на ТДД "Големи данъкоплатци", потвърден с решение №234 от 5.2.2003 година на директора на РДД за отказано право на данъчен кредит за данъчен период на м.8.-м.12.1999 година по фактури, издадени от "Окан" ЕООД. Претендира, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл.209 т.3 от АПК и иска да бъде отменено като се остави в сила обжалвания дРА и се присъдят разноски под формата на юристконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Л. Д. Б." ЕООД / с ново наименование - "Л. Д. К. България" ЕООД, гр. С. я оспорва и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания с оглед разпоредбата на чл.218 ал.1 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е бил

ДРА №124 от 7.11.2002 година на ТДД "Големи данъкоплатци", потвърден с решение №234 от 5.2.2003 година на директора на РДД за отказано право на данъчен кредит в размер на 121203,80 лв. с лихви 46057,89 лв. за данъчен период на м.8.-м.12.1999 година по фактури, издадени от "Окан" ЕООД. За да отмени акта съда е посочил две причини - допуснати процесуални нарушения по приложението на чл.115 и чл.116 от ДПК/ сега отм. и от друга страна -...