Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. П., от гр. С., срещу решение № 5446 от 12.08.2013 г. по адм. д. № 2082/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 14 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон..

Ответникът - Главен директор на Столично управление „Социално осигуряване”, моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 5446 от 12.08.2013 г. по адм. д. № 2082/2013 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 14 състав, е отхвърлил жалбата на Р. Ж. П., от гр. С., против Решение № РО-223 от 11.04.2012 г. на Главния директор на Столично управление „Социално осигуряване” и потвърденото с него разпореждане № 3206236845 от 28.01.2011 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при Столично управление „Социално осигуряване”. Съдът е приел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане представляват правилни и законосъобразни административни актове, по отношение на които не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146 АПК.

Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Производството по адм. д. № 2082/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 14 състав, е образувано при условията на чл. 226 АПК, след постановяване на решение № 2209 от 15.02.2013 г. по адм. д. № 14736/2012 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение. С цитираното решение е отменено решение № 5527 от 22.10.2012 г. по адм. д. № 4051/2012 г. по описа на Административен съд - София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите към отменителното решение, Върховният административен съд е приел, че оспорването на Пантев не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 АПК за форма и съдържание. Съдът не е разяснил делото от фактическа страна, тъй като не е положил усилия за изясняване на въпроса кои всъщност са спорните периоди осигурителен стаж, за които оспорващият счита, че са неправилно зачетени или неправилно категоризирани при определянето и изчисляването на пенсията му. Прието е, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 151, ал. 1, чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 4 АПК, както и необоснованост на съдебния акт. При новото разглеждане на делото от друг съдебен състав следва да се започне с изясняването на въпроса кои периоди осигурителен стаж оспорва жалбоподателят, с какви аргументи и въз основа на какви доказателства. Така цитираните мотиви на ВАС по същество представляват указания по смисъла на чл. 224 АПК и са задължителни за първоинстанционния съд при по-нататъшното разглеждане на делото.

Новият решаващ състав на Административен съд - София-град се е съобразил с указанията на ВАС и с разпореждания от 06.03.2013 г. и от 19.03.2013 г. е изискал от оспорващия уточнения на жалбата. Т. П. е сторил с молба от 04.04.2013 г. В нея изрично са посочени периодите и от коя категория следва да се зачете положеният от него труд. Те са, както следва: 19.05.1965 г. – 01.11.1967 г., претендира се І категория труд, вместо признатата ІІ категория; 01.02.1973 г. – 21.05.1974 г., претендира се І категория труд, вместо признатата ІІ категория; 25.07.1974 г. – 15.01.1975 г., претендира се ІІ категория, вместо признатата ІІІ категория; 23.06.1977 г. – 31.12.1977 г., вместо ІІІ категория да се зачете като ІІ категория. Правилно съдът е подложил на преценка категоризирането на труда на оспорващия само за цитираните периоди, с което е изпълнил посочените по-горе указания на ВАС. При така определения предмет на спора, както и с оглед разпоредбата на чл. 220 АПК, настоящият състав на ВАС не обсъжда други периоди осигурителен стаж.

За периода 19.05.1965 г. – 01.11.1967 г., през който жалбоподателят е работил като „машинен шлосер” (подготовка кадри) в ТТЛ – Топлотехническа лаборатория, видно от трудова книжка № 1 от 15.09.1957 г., удостоверение № УП-2 от 03.09.2010 г. и личните картони, правилно съдът е приел, че трудът следва да бъде категоризиран като такъв от втора категория по т. 66е ПКТП отм. .Разпоредбата на т. 4, б. „в” ПКТП изисква лицата да извършват ремонт, монтаж, строителство, реконструкция и модернизация в производствата, цеховете и заводите на фирмата "Кремиковци" и фирмата "Стомана", включени в раздел първи. Шлосерът е металоработник, който се занимава предимно с ръчна обработка (виж Речник на чуждите думи стр. 743, издателство „Елпис” 1995 г.).Дори при машинния шлосер обработката на изделия и детайли да се извършва машинно, то характерът на труда не съвпада с тези трудови дейности, посочени в т. 4, б.”в” ПКТП отм. . В текстовете на т.6а ПКТП изчерпателно са изброени рудниците, заводите, цеховете, базите и участъците на Фирма „Кремиковци”, както и длъжностите в тях, за които труда се категоризира от І категория. Длъжността „машинен шлосер” в Топлотехническа лаборатория не попада в записа на т. 6а ПКТП. Работещите във Фирма "Кремиковци" (площадки Ботунец и Кремиковци), извън посочените, се пенсионират при условията на т. 66е ПКТП отм. , както правилно е преценил първоинстанционният съд.

Видно от трудова книжка № 1 от 15.09.1957 г., през периода 01.02.1973 г. – 21.05.1974 г. Пантев работи като „майстор по производство” в Механичен цех. Според разпоредбата на т. 6и, б. „т” ПКТП отм. , от първа категория е трудът на работещите в този цех термисти, запойчици на твърди сплави и ковачи, какъвто жалбоподателят не е бил. Записът в трудовата книжка, който е в смисъл, че трудът е от І категория, е в противоречие с цитираната разпоредба.

През периода 25.07.1974 г. – 15.01.1975 г., трудът е полаган в ДСП „Енергоремонт”, като старши майстор. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази длъжност не е сред посочените в раздел втори ПКТП отм. и на лицето не може да бъде призната втора категория труд. Разпоредбата на т. 8г ПКТП отм. обхваща специализираните звена на "Енергоремонт" ("котелен", "въглеподаване", "сгуроизвоз", "пещоремонт и изолация"); заварчици и монтьори на турбинно оборудване от цех "Турбинен" (включително и тези професии от "Енергоремонт"); работници в цех "КИП и А" и цех "Електрически" в ТЕЦ "Република", ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Първа комсомолска" и ТЕЦ "Марица-изток 2" - 600 МВТ, и тези от специализираните ремонтни звена на "Енергоремонт". Жалбоподателят не е доказал да е работил в цитираните звена и на посочените длъжности.

През периода 23.06.1977 г. – 31.12.1977 г. Пантев работи като майстор – специалист, шлосер в БОДК, според записа в трудовата книжка. Цитираният труд не може да се зачете като такъв по т. 26 ПКТП, тъй като този текст се отнася до строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство. За периода 01.01.1978 г. – 01.07.1992 г., през който Пантев работи като строителен работник – монтажник В и К в БОДК, му е призната ІІ категория труд.

Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила.

Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът по касация не е поискал такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5446 от 12.08.2013 г. по адм. д. № 2082/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 14 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Т. Т. Ц.Й.