Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Подадена е касационна жалба от Т. Д. С. от гр. Р., срещу решение от 19.06.2008 г., постановено по адм. дело № 1075/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ - З състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З2-2069/24.10.2006 г. на директора на НС "Полиция" - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отменена обжалваната заповед.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител, упълномощен от Министъра на вътрешните работи - юрисконсулт Л. П., в писмено становище оспорва касационната жалба, излага съображения за правилността на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано от фактическа и правна страна, а изводите на съда са подкрепени с анализ на конкретните доказателства.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение, СГС е отхвърлил жалбата на Т. Д. С. срещу заповед № З2-2069/24.10.2006 г. на директора на НС "Полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за извършено нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. Изрично е отбелязано, че заповедта е издадена от органа, компетентен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на чл. 228, т. 2...