Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „БВГ Синема” АД срещу решение №10919 от 27.07.2011г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – пето отделение по адм. д.№ 12557/2010г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения акт на Комисията за защита на конкуренцията.
О. К. за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител юрк.. Б., излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред тричленният състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № 794 от 08.07.2010г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено нарушение по чл.100, ал.2, т.3 във връзка с чл.47, ал.5 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция на „БВГ Синема” АД в размер на 7 520лв.
Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в хода на производство за установяване на нарушение по чл.29 от ЗЗК, е установено, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на задължението си по чл.47, ал.5 от ЗЗК, като не е предоставило пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация във връзка с производство пред КЗК. Съдът е преценил събраните по делото доказателства, като е съпоставил дадената информация от „БВГ Синема” АД и информацията, представена от „С. Б.” ООД. Получената информация от търговското дружество, осъществило заснемането на кадрите, използвани в рекламен клип, е съпоставена с реалната възможност това да е станало без знанието и съгласието на дружеството жалбоподател, което е стопанисвало ледената пързалка. При съпоставка на всички събрани доказателства, съдът е приел, че жалбоподателят е реализирал поведение, което е осъществила фактически състав на нарушението по чл.47, ал.5 от ЗЗК.
Като неоснователни са преценени доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка, съдът е изложил доводи, че производството, в което е установено нарушение и е наложена имуществена санкция е акцесорно по отношение на главното производство за установяване на нарушение по чл.29 от ЗЗК, по което жалбоподателят не е страна. За това производство се прилагат особените правила, предвидени в специалния закон, а не общите правила на АПК и ЗАНН. Като неоснователни са преценени и доводите относно размера на наложената санкция. Санкцията е наложена при отчитане на значението и необходимостта на информацията за проучването, тежестта на извършеното нарушение и смекчаващите и утежняващите обстоятелства.
По тези доводи тричленният състав на Върховния административен съд е потвърдил оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията.
Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания.
Правилен и обоснован е изводът на тричленния състав, че са налице основанията на санкциониране на дружеството жалбоподател за нарушение по чл. 47, ал. 5 от ЗЗК. Съгласно цитираната разпоредба всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на правомощията й по този закон, както и по Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/200.
По делото е безспорно установено, че във връзка с производство, образувано по искане на „Мобилтел” АД срещу „БТК” АД е поискано становище от „БВГ Синема” АД относно заснемане на кадри, използвани в рекламен клип на конкурентен оператор. В това становище е отразено, че заснемането е станало без знанието и съгласието на дружеството, което е изградило и стопанисва ледената пързалка, от неустановена медийна агенция. Това становище, необходимо за изясняване на факти по основната преписка, е в коренна противоположност на становището, представена от търговското дружество, осъществило заснемането. В обжалваното съдебно решение е направен анализ на обстановката, при която може да се осъществи заснемане на кадри, в които е позиционирана ледената пързалка, експлоатирана от дружеството жалбоподател. Обоснован на събраните по делото доказателства е извода, че заснемането не е могло да стане без разрешението и съгласието на „БВГ Синема” АД. Съгласно императивното изискване на чл.47, ал.5 от ЗЗК, информацията която се представя от всички лица в хода на производство пред КЗК, трябва да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща. За неизпълнението на това задължение е предвидена административно-наказателна отговорност и лицата подлежат на имуществена санкция по реда на Глава четиринадесета от ЗЗК.
Изводът на съда, че предпоставките на чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК са изпълнени и не са налице основания за отмяна на оспорвания административен акт, е съответен на доказателствата по делото и на материалния закон. Правилни са съображенията за законосъобразност на административния акт, тъй като не са налице съществени нарушения на процесуалните правила. Съдебният състав е изложил обстойни мотиви по всяко от относимите възражения на жалбоподателя, които се поддържат и пред касационната инстанция.
Правилен е изводът на съдебния състав, че при постановяване на оспореното решение не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Възраженията на жалбоподателя, че за налагането на санкция по чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК е необходимо провеждането на отделно административно производство с участието на засегнатите страни, не намира опора в закона. Комисията за защита на конкуренцията е независим държавен орган, осъществяващ правомощията си по специалния, предвиден в Закона за защита на конкуренцията ред. Оспореното решение е издадено във връзка с вече образувано пред КЗК производство, в рамките на което дружеството е информирано за задължението си по чл. 47, ал. 5 от ЗЗК, както и за това, че при неизпълнение на това задължение е предвидена санкцията по чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК. Разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗК предписва процесуалния ред, по който могат да се оспорват решенията на КЗК за наложени глоби и санкции, но не разписва процедурата за налагането им. Редът за това е предвиденият такъв в специалния закон - в рамките на образуваното производство за установяване на нарушение по Закона за защита на конкуренцията. Именно за целите на това производство са предвидени санкции за нарушения на задълженията по чл. 46 и чл. 47 от ЗЗК. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че не е бил уведомен за започналото административно-наказателно производство следва да се отбележи, че в хода на основното производство два пъти е изисквана информация във връзка с проучването. Двукратно жалбоподателят е потвърдил дадената непълна, неточна, недостоверна и заблуждаваща информация. Това поведение противоречи на законовото задължение за съдействие на административния орган при провеждане на процедура за установяване на нарушение по чл.29 от ЗЗК.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за прекомерност на наложената санкция. При определяне на размера на наложената санкция са преценени всички обстоятелства относими към поведението на жалбоподателя при осъществяване на санкционираното нарушение. Съгласно чл.20 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с решение №71 от 03.02.2009г. от КЗК, при определяне на имуществена санкция по чл.100, ал.2 от ЗЗК се отчита характера, значението и необходимостта на информацията за проучването, тежестта на извършеното нарушение и смекчаващите и утежнявани отговорността обстоятелства. В случая всички тези обстоятелства са преценени при определяне на размера на санкцията. Касационният жалбоподател не посочва конкретни обстоятелства, които да бъдат преценявани като смекчаващи отговорността му. В хода на проучването по основното производство исканата информация е от основно значение, потвърдена е двукратно от жалбоподателя, което сочи на особена тежест на извършеното нарушение. Всички тези обстоятелства са преценени от тричленния състав, който е стигнал до обоснования извод за законосъобразно определяне на размера на наложената санкция.
С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Не са налице релевираните касационни отменителни основания.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд – петчленен състав на първа колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №10919 от 27.07.2011г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – пето отделение по адм. д.№ 12557/2010г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. М./п/ Т. Х./п/ Г. Г./п/ М. Д.
Т.Х.