О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2332

Гр. София, 22.07. 2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО Т.О. в закрито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч. т.д. № 1084 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. П. К. чрез процесуалния й пълномощник – адв. В. Н., срещу определение № 1103/09.04.2025г., постановено по т. д. № 527/2024г. на ВКС, 1 т. о., 4-ти състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на частната жалбоподателка срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 2493/08.10.2010 г. по в. арб. д. № 2493/2010 г. на арбитър Б. Г., като процесуално недопустимо.

Жалбоподателката поддържа, че постановеното определение е неправилно и в нарушение на практиката на ВКС. Поддържа, че е предявен иск за нищожност на арбитражното решение, а нищожността е най-същественият порок на един акт, поради което същата може да се прогласи и когато атакуваното решение вече е проверено по реда на инстанционния контрол. Счита, че по аргумент на по-силното основание, след като самостоятелен иск за прогласяване нищожност на такъв акт е допустим неограничено във времето, то искът за прогласяване нищожност на арбитражно решение е допустим, независимо от изтичане на срока по чл. 48 ЗМТА. Твърди, че приемайки, че исковата й молба е извън срока, съставът на ВКС е действал в противоречие с практиката, обективирана в решение № 238/14.12.2017г. по т. д .№2514/2017г., 1 т. о. на ВКС. Наред с горното поддържа и че съдебният състав неправилно е приел, че арбитражното решение й било връчено на 11.11.2010г. на адреса, посочен в договора за кредит, като сочи, че в изпратения плик не бил налице препис от арбитражното решение и по никакъв начин не ставало ясно с какво съдържание било писмото, а и ищцата не го била получила лично. По подробно изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното:

Съдът по т. д. № 527/2024г. е бил сезиран с иск, предявен от В. П. К. за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 2493/08.10.2010 г. по в. арб. д. № 2493/2010 г. на арбитър Б. Г.. Ищцата е твърдяла, че е узнала за арбитражното решение на 01.02.2024 г., когато получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Н. М.. ВКС е установил, че от ответника е било представено копие на товарителница № 1000005934453 на Еконт, съгласно което на адреса на ищцата, посочен в договора за револвиращ заем, е изпратено арбитражното решение, получено от лице, обитаващо адреса, посочено като П., на дата 11.11.2010 г. Отчел е, че това доказателство не е оспорено от ищцата в предоставения й от съда срок, за който тя е била редовно уведомена чрез упълномощения от нея адвокат Н.. ВКС е приел, че исковата молба е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което е недопустима. Посочил е, че ищцата е узнала за постановеното срещу нея арбитражно решение още през 2010 г., поради което подадената от нея четиринадесет години по-късно искова молба е недопустима, а при липса на подадена в срок искова молба по чл. 47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./. С тези мотиви е прекратил производството по делото.

ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ЗМТА искът за отмяна на арбитражно решение, включително и при нищожните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на разглеждане от арбитраж, се предявява в 3-месечен срок от деня, в който е получено решението. В случая от представената товарителница № 1000005934453 на „Еконт“ с неоспорена автентичност, на адреса на ищцата В. П. К., е изпратено арбитражно решение, отбелязано в горния край на товарителницата с №2493, което е получено от лице, обитаващо адреса, обозначено с име - П., на дата 11.11.2010 г. Адресът е същият, на който на ищцата е връчена поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ М., считано от която тя твърди дата на узнаване. Следователно арбитражното решение е било връчено чрез въпросната товарителница още през 2010г., като не могат да се възприемат за основателни доводите на частната жалбоподателка, че не било ясно какво й било връчено, с оглед изричното отбелязване на номера на делото и качеството на връчвания акт в самата товарителница – решение по арб. дело № 2493, както и самото получаване предвид липсата на оспорване на автентичността на подписа на получателя П.. Не са ангажирани никакви опровергаващи товарителницата доказателства от страна на ищцата, въпреки дадената й процесуална възможност. С оглед горното предявяването на иска за нищожност на арбитражното решение е след срока по чл. 48, ал.2 ЗМТА предвид факта на връчване на решението още през 2010г. Изводите на състава на ВКС в обжалваното определение, че исковата молба е недопустима като просрочена и депозирана извън срока по чл. 48, ал. 2 ЗМТА следва да бъдат споделени.

Предвид горното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на частната жалбоподателка не се следват разноски. Ответникът е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в отговора на частната жалба, представляван е от юрисконсулт Н. Л., с приложено пълномощно, поради което следва да му бъде присъдено такова в размер на сумата от 100 лв.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1103/09.04.2025г., постановено по т. д. № 527/2024г. на ВКС, 1 т. о., 4ти състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба, подадена от В. П. К., срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 2493/08.10.2010 г. по в. арб. д. № 2493/2010 г. на арбитър Б. Г., като процесуално недопустимо.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, В. П. К., ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място],[жк], вх.Г, ап.64, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], бл.53Е вх. В, сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/