Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. Б. от гр. Р. срещу решение № 32 от 01.09.2011 г. по адм. дело № 284/2011 г. по описа на Административен съд гр. Р., VІІІ състав, в частта му, в която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът директор на ТП на НОИ гр. Р. не е взел отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 32 от 01.09.2011 г. по адм. дело № 284/2011 г., в обжалваната му част, Административен съд гр. Р., VІІІ състав, е отхвърлил жалбата на Т. П. Б. от гр. Р. срещу решение № ПОВН-94 от 20.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Р. и потвърденото с него разпореждане № 168 от 04.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Р..

Съдебният акт, в обжалваната му част, не е постановен в нарушение на материалния закон.

По първоначалното дело е било безспорно установено, че касаторката е подала до ТП на НОИ гр. Р. две молби-декларации, съответно с вх. № от 26.08.2008 г. и от 27.03.2009 г., с които е поискала изплащането на обезщетение за отглеждане на малко дете. В тях е декларирала, че детето Ц. Б. не е настанено в детско заведение, както и че при промяна в декларираните обстоятелства ще подаде нова декларация в 7-дневен срок. Друга декларация не е била подадена, независимо, че синът на Бойчева е бил приет в Детска ясла № 8 гр. Р. на 24.11.2008 г. и е изписан на 31.08.2010 година. Във връзка с тези обстоятелства констатациите на контролните...