Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение от 17.09.2010 г., постановено по адм. д. № 319/2010 г. Административен съд гр. М. е отхвърлил като неоснователна жалбата на З. К. А. от с. Б., ул."Тодорини кукли" № 3 против решение № Б-18/28.05.2010 г.. на директора на РУСО гр. М., с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 01/12.04.2010 г. на ръководител на контрол по разходите "ДОО" при РУСО гр. М..
Срещу това решение е подадена касационна жалба от З. К. А. от с. Б., обл.Монтана с оплакване, че е неправилно. Моли да му бъда назначен служебен адвокат.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по делото директорът на РУ"СО" гр. М., редовно призован, не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна.
Върховният административен съд прецени данните по делото и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, а по същество счита следното:
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
В жалбата до първата съдебна инстанция и в съдебно заседание от 09.09.2010 г. жалбоподателят З. А. е поддържал искане да му бъде назначен процесуален представител. Съдът в същото съдебно заседание постановява определение, с което оставя без уважение искането на оспорващия за назначаване на процесуален представител по реда на Закона за правната помощ (ЗПП). Мотивите за отказа е обосновал с хипотезата на чл.24, т.1 от закона. Изтъкнал е, че делото е попълнено с необходимите доказателства, съдът е проявил служебно инициатива и е изискал допълнително такива, спорът е изчистен от правна и фактическа страна, поради което предоставянето на правна помощ не би могло да донесе на лицето допълнителна полза.
Тези изводи на съда не кореспондират с целта на закона.
Жалбоподателят З. К. А. е поискал...