Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на О. Е. против решение № 309 от 20. 07. 2010г., постановено по адм. д. № 181 по описа за 2009г. на Административен съд - В. Т. в частта му, с която О. Е. е осъдена да заплати на К. Ц. К. от гр. С. сумата от 8850 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заповед № РД-02-05-353/22.08.2005г., ведно със законната лихва върху сумата, счетано от датата на завеждане на исковата молба - 20.01.2009г. до окончателното й плащане. С решение № 304 от 18.08.2010г., постановено по същото дело Административен съд - В. Т. е отхвърлил молбата на К. Ц. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 309/20.07.2010г. досежно датата, от която се дължи законната лихва върху сумата, определена като обезщетение в решението. Решение № 304/ 18.08.2010г. е обжалвано от К. Ц. К. .

В касационните жалби се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушние на материалния закон, съществено нарушение на материалния закон и необоснованост.

Страните поддържат подадените от тях касационни и оспорват касационните жалби, по които са ответници.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на К. К. и основателност на касационната жалба на О. Е..

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, за които съдебните актове са неблагоприятни, поради което са допустими, но са неоснователни. Производството пред Административен съд - В. Т. е образувано по предявения от К. Ц. К. против община Е. иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени от нищожната заповед на кмета на общината заповед № РД-02-05-353 /22.08.2005г. имуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че същите са причинени от предварителното изпълнение на нищожната заповед с която на осн. л. 195, ал.5 от ЗУТ, се разпорежда събаряне на сграда, съсобственост на ищеца.

По делото е било установено, че ищецът, в съсобственост със своята сестра, е собственик на недвижим имот в гр. Е., представляващ дворно място с площ от 115 кв. м. - им. пл.№ 483 по плана на града, ведно с построената в него двуетажна сграда, с РЗП 152 кв. м., Собствеността е възстановена със съдебно решение № 2011 от 09.08.1994г. на Върховния съд. В исковата молба се твръди, че на 28.07.2005г. в сградата е възникнал пожар, от който е унищожена покривната й конструкция, като долният етаж не е засегнат от пожара.

Въз основа на протокол на комисия, назначена, на осн. чл. 195, ал.2 от ЗУТ, кметът на община Е. е издал заповед № РД-02-05-353 /22.08.2005г. по чл. 195, ал.5 от ЗУТ, с която, поради това, че сградата е негодна за обитаване, вредна в санитарно-хигиенно отношение и създава опасности за здравето и живота на гражданите, и не може да се заздрави и хигиенизира, е разпоредено премахването й от собствениците. Премахването на сградата е изпълнено от общината, въз основа на заповед №02.05-395/15.09.2005г., издадена в хода на образуваното производство по обжалване на заповедта по чл. 195, ал.5 от ЗУТ. С решение № 12286 от 07.12.2006г. по адм. д.№ 9014/2006г. Върховният административен съд е обявил нищожност на заповед РД-02-05-353 /22.08.2005г.

По делото са приети две съдебно - оценителни експретизи - единична и тройна и заключението на тройната е възприето от съда при постановяване на съдебния акт. Въз основа на същото, съдът е приел, че пазарната стойност на сградата, съборена въз основа на нищожната заповед, е 17 700 лв. . Приел е че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - вреда от нищожен административен акт, причинна връзка между тях и е осъдил община Е. да заплати на ищеца сумата от 8850 лв. съобразно неговия дял в процесната сграда, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.

Така постановеното решение на Административен съд - В. Т. е валидно, допустимо, но е неправилно, поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Не е изледвано обстоятелството кое е изпълнителното основание за събаряне на сградата. Съдът не е обсъдил относимо за спора обстоятелство, а именно влязла ли е в сила заповедта №02.05-395/15.09.2005г., , обжалвана ли е била същата или не. Тази заповед не е изискана и не е събрана като доказателство.

На следващо място - решението е необосновано и досежно обстоятелството в какво се изразяват вредите за ищеца. Действително е налице събаряне на част от постройка, собственост на ищеца, но не е установено обстоятелството дали тя, след пожара, представлява сграда, като каквато е оценена от вещите лица, или е строеж, който по същество си не съответства на изискванията за жилищна сграда и магазини, какъвто е бил първоначалният й вид, т. е. дали е годна за експлоатация. При преценката на вредоносния резултат, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, съдът следва да изясни в какво точно се изразяват причинените на ищеца вреди, предвид състоянието на строежа преди събарянето му от общината. Ако съдът приеме, че искът е доказан по основание, при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази обстоятелството и как следва да се оцени съборената от общината част от сградата - както самостоятелен обект - сграда, годна за експлоатация/какъвто е бил подходът на вещите лица/ или по друг подходящ начин .

При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на страните за кои обстоятелства същите носят доказателстелствената тежест в процеса.

Изложеното по-горе налага отмяна на решението на Административен съд - В. Т. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав

Касационната жалба на К. Ц. К. против решение № 304 от 18.08.2010г. е неоснователна. Съдът е развил мотиви, че не е налице очевидна фактическа грешка досежно датата, от която е присъдил лихва за определеното обезщетение. Решението е правилно. не е налице очевидна неточност на решението в тази част, поради което същото следва да се остави в сила. Водимо т изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, на осн. чл. 222, ал.2 от АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 304 от 18.08.2010г., постановено по адм. д. № 181 по описа за 2009г. на Административен съд - В. Т..

ОТМЕНЯ решение № 309 от 20. 07. 2010г., постановено по адм. д. № 181 по описа за 2009г. на Административен съд - В. Т..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - В. Т.. Решението не поделжи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ Т. К. Т.К.