Касационното производство по чл. 209 АПК е образувано по касационна жалба на областния управител на област С., против решение № 64/20.07.2009 г. по адм. д. № 3940/2009 г. на Административен съд София град като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Ответната страна - кметът на Столична община чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение приема, че процесуално допустимата за разглеждане касационна жалба е неоснователна, предвид следните съображения.

С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна заповед № РД-15-126/12.05.2009 г. на областния управител на област С., с която на основание чл. 97, ал. 1 във вр. с чл. 93, ал. 4 от АПК, чл. 31, ал. 1, т. 4 ЗЗД и чл. 32, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, е обявена за нищожна заповед № РД-09-01-153/29.04.2009 г. на кмета на СО, с която на основание чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ и чл. 44, ал. 1 и 2 от ЗМСМА е наредено да се извърши проверка в областната администрация за изпълнение на задълженията по ЗМДТ за местна такса за битови отпадъци за периода 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. Съдът е изложил съображения, че отменената заповед на кмета на СО не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, поради което не подлежи на административен и съдебен контрол по АПК, а освен това е издадена при липса на условията на чл. 93, ал. 4 АПК във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 2 АПК, което обуславя нищожността на обжалвания акт. Решението е правилно.

Законосъобразни са изводите на съда относно основанията за нищожността на обжалваната заповед на областния управител на област С., които се споделят от настоящата инстанция.

При липса на предпоставката на чл. 93, ал. 4 АПК областният управител се е самосезирал и отменил заповедта на кмета на СО, вместо да я обжалва като представител на областната администрация, ако счита че е засегнат интереса му. При липсата на предпоставките за компетентност на областния управител издадената от него заповед е нищожна. Освен това съобразно чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК. Отменената от областния управител заповед не е акт за установяване на вземания от такси и по своя характер поставя началото на производство за установяването им и има характер на акт по чл. 2, ал. 2, т. 2 АПК, за който е изключен административен и съдебен контрол по АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/20.07.2009 г. по адм. д. № 3940/2009 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. Д.Л.