Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на А. К. С. от гр. С. срещу Решение № 4730 от 15.08.2012 г., постановено по адм. дело № 9471/2010 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отмените основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответната страна – Областният управител на област С., чрез пълномощника си юрк.. К. пледира за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на „направените по делото разноски”.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлен изцяло, като неоснователен, предявеният от А. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени през периода от 17.11.2006 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.12.2010 г. неимуществени вреди, изразяващи се в изостряне на заболяванията на ищеца, чувство на унижение, нервност и раздразнителност, настъпили в резултат на бездействието на областния управител да изпълни Решение № 11349 от 17.11.2006 г., постановено по адм. дело № 8844/2006 г. от Върховния административен съд, заедно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че в случая не е налице бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК, тъй като административният орган е издал акт с позитивно за ищеца съдържание и в изпълнение на Решение № 11349 от...