Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на В. Й. М., чрез адв. А. Андонов и адв. Г. Манолов, срещу решение № 106 от 17.09.2012 г., постановено по адм. дело № 146/2012 г. по описа на Административния съд - Перник, с което е отхвърлена исковата му молба срещу Министерство на вътрешните работи за заплащане на сумата общо от 30 000 лева, ведно със законната лихва от 09.09.2010г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от действия на служители на МВР. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск.

Ответната страна – Министерство на вътрешните работи, чрез юрк. М. Стоев, с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалия по делото прокурор на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административния съд - Перник е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу Министерство на вътрешните работи, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 30 000 лв. от действия на служители на МВР по претърсване и изземване на веществени доказателства, извършени в дома му, в нарушение на чл. 162 и чл. 163, ал.2 от НПК и чл. 70 и чл. 71 от ЗМВР. В с. з. е направено уточняване на фактическите действия от които ищецът е твърдял вредите и размера на всяка една от трите претенции. Претендираните...