Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция „ОУИ“ – гр. С. и на "Кайнака" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя К. М. П., против решение № 3513/14.07.2011 г. на Административен съд – софия град, петнадесети състав, постановено по адм. д. № 3054 по описа за 2010 г. на този съд. Директорът на Дирекция „ОУИ“ – гр. С.

при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е обявен за нищожен

РА № 200903632/22.10.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 392/22.03.2010 г. на директора на Дирекция „ОУИ“ – гр. С. при ЦУ на НАП в частта

, досежно отказаното право на данъчен кредит за м. декември 2006г. в общ размер на 3981.77 лв. по фактури, издадени от "Микрос" ООД, ЕТ "Милейди - М. Н." и "Е. И." ООД и за м. март 2007г. в общ размер от 1237.69 лв. по фактури, издадени от "Теови 2002" ООД, "Етарт интеркомерс" ООД и ЕТ "Милейди - М. Н.". "Кайнака" ЕООД,

гр. С., представлявано от управителя К. М. П., обжалва съдебното решение в частта , отхвърляща жалбата на дружеството.

Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.

По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Отправя се искане за потвърждаване на решението в съответните благоприятни за страните части на съдебния акт. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на...