С решение № 844 от 30.09.2008год., постановено по адм. д. № 1178/07год. Бургаският административен съд, ХІІ-ти състав, е отхвърлил жалбата на „КИП - 03”-EООД-гр. Б., представлявано от управителя И. Т. Ж., срещу акт за прихващане или възстановяване № 6821 от 10.07.2007год., издаден от ТД на НАП-гр. Б., потвърден с решение № РД-10-422/13.09.2007год. на директора на Д”ОУИ”-гр. Б. и е осъдил „КИП – 03” - ЕООД-гр. Б. да заплати на Д”ОУИ”-гр. Б. разноски по делото в размер на 80лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „КИП 03”-ЕООД-гр. Б., чрез пълномощника му адв. С. Е.. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да уважи жалбата и отмени обжалвания АПВ № 6821 от 10.07.2007год. на ТД на НАП-гр. Б.. Претендира се присъждане на разноски.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. Б. не е взел становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна.
С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на „КИП - 03”-EООД-гр. Б., представлявано от управителя И. Т. Ж., срещу акт за прихващане или възстановяване № 6821 от 10.07.2007год., издаден от ТД на НАП-гр. Б., потвърден с решение № РД-10-422/13.09.2007год. на директора на Д”ОУИ”-гр. Б.. Съдът е описал много подробно фактическата обстановка по спора, изразяваща се в това, че с влязло в сила съдебно решение е прието, че „К. Д.”-ООД-гр. Б. няма право на данъчен кредит в размер на 15 460лв. по 11бр. фактури, издадени „КИП 03”-ЕООД през данъчен период м.06/04год., поради което по реда на чл.128 от ДОПК жалбоподателят е поискал възстановяване на сумата 15 460лв., съставляваща начисления от него ДДС по тези фактури, който данък предвид влязлото в сила решение не е следвало да начислява. Съдът е приел, че мотивите на органа по приходите, макар и лаконични, по същество са верни и следва да бъдат споделени. Административният съд, след като е дал тълкуване на процедурата по възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъчи по реда на чл.128 и сл. от ДОПК, е посочил, че при извършената насрещна проверка от страна на ТД на НАП не е установено да е бил съставен акт, с който в полза на жалбоподателя да е признато право на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени ил събрани суми за данъци. Посочено е, че тази констатация се потвърждава и от представените от самия жалбоподател ДРА и АПВ, които касаят периоди, различни от процесния. Изложени са мотиви, че след като жалбоподателят е декларирал сумата като дължима в справката-декларацията и няма последващ акт за корекция на тази сума, то твърденията му за неправилно начислен и съответно платен ДДС не намират подкрепа в доказателствата по делото и закона и жалбата му против издадения АПВ се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно.
Макар в жалбата да се сочат всички отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК, основното оплакване е за допуснато нарушение на закона. След като в жалбата подробно е описана фактическата обстановка по спора и най-вече развилото се производство по съдебно обжалване на ревизионен акт № 02-00-86/21.03.2006год. издаден от ТД на НАП-гр. Б., с който на „К. Д.”-ЕООД за данъчен период м.06/04год. е отказано право на данъчен кредит в размер на 15 460лв. по 11бр. фактури, издадени от „КИП 03”-ЕООД, е направен извод, че данъкът по тези фактури е недължимо начислени от „КИП – 03”-ЕООД и като такъв следва да бъде възстановен по реда на чл.128 и сл. от ДОПК, а като е приел друго и е отхвърлил жалбата като неоснователна, административният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Направените оплакване е не основателно.
По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от административния съд. По реда на чл.128 и сл. от ДОПК от страна на „КИП – 03”-ЕООД е подадено искане до ТК на НАП-гр. Б. вх. № ИТ-00-5335 от 03.07.2007год. за възстановяване на сумата 15 416,79лв. за данъчен период м.06/04год., като към искането е приложено като доказателство влязло в сила решение № 6505 от 22.06.2007год. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 363/07год. , с което решение е отменено решение № І-209 от 04.11.2006год. на Бургаския окръжен съд по адм. д. № 556/06год. и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлена жалбата на „К. Д.”-ЕООД против ревизионен акт № 02-00-86/21.03.2006год. издаден от ТД на НАП-гр. Б., с който на дружеството за данъчен период м.06/04год. е отказано право на данъчен кредит в размер на 15 460лв. по 11бр. фактури, издадени от „КИП 03”-ЕООД. На това основание молителят е поискал възстановяване на начисления от него данък по тези фактури. По подаденото искане е извършена проверка, след което е издаден процесния АПВ № 6821/10.07.2007год., с което искането е оставено без уважение по мотиви, че влязлото в сила решение няма действие по отношение на молителя „КИП 03”-ЕООД, както и че по отношение на него не е налице влязъл в сила акт, с което да е прието, че начислените от него суми по справка-декларация са недължими. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че издаденият акт е правилен и законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Този негов извод е правилен и в съответствие с данните по делото и закона. Жалбоподателят „КИП 03”-ЕООД не е участвал като страна по адм. д. № 556/06год. по описа на Бургаския окръжен съд, респективно адм. д. № 363/07год. по описа на Върховния административен съд, поради което по силата на чл.220,ал.1 от ГПК отм. във вр. с чл.144 от АПК то няма сила на присъдено нещо по отношение на него. От друга страна начисляването на данъка се извършва от доставчика по силата на чл.55,ал.1 от ЗДДС отм. , но плащането на същия става от получателя на доставката, поради което не може да се приеме, че доставчикът е извършил недължимо плащане на начисления от него данък. От данните по делото не се установява, че по отношение на доставчика е налице влязъл в сила акт, с който да се приема, че следва да се извърши корекция на отразения в справката-декларация данък, който да послужи като основание за връщане на въпросната сума по реда чл.128 и сл. от ДОПК и по тези причини претенцията му се явява неоснователна.
След като е стигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Бургаският административен съд е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл.221,ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 844
на Бургаския административен съд, дванадесети състав, от 30.09.2008год.,постановено по адм. д. № 1178/07год.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. Й.К.